Читать «Клиентът» онлайн - страница 10

Не по-тъп от теб, помисли Марк.

— Кого е убил твоят клиент?

Роуми се ухили, без да отваря очи.

— Един сенатор на Съединените щати. Ето, казах го. Казах го. Изплюх камъчето. Четеш ли вестници?

— Не.

— Така си и мислех. Бойд Бойет, сенатор от Ню Орлиънс. И аз съм оттам.

— А защо си в Мемфис?

— Ей, хлапак, дяволите да те вземат! Само знаеш да питаш, а?

— Аха. Защо го е убил твоят клиент?

— Защо, защо, защо, кой, кой, кой? Ти си бил голям досадник, Марк.

Марк се озърна първо към огледалцето, после към края на маркуча, увиснал над задната седалка.

— Знам. Защо не вземеш просто да ме изпъдиш?

— Ако не млъкнеш, ще взема да те гръмна. — Брадата на Роуми се отпусна върху гърдите. — Моят клиент е очистил доста народ. Така си изкарва хляба, с убийства. Той е от мафията в Ню Орлиънс, а сега иска да очисти и мен. Ще го оставим обаче с пръст в устата, нали, малчо? Изпреварихме го. Голям майтап.

Роуми отпи от шишето и се втренчи в Марк.

— Само си помисли, малчо, тъкмо сега Бари, по прякор Ножа (тия типове от мафията много си падат по хитрите прякори), виси и ме чака да отида в едно мръсно ресторантче в Ню Орлиънс. Сигурно е докарал още две-три приятелчета и след приятната вечеря ще предложи да се повозим с неговата кола, нали разбираш, да си побъбрим за делото и прочие, а после ще измъкне ножа, с който си е спечелил прякора, и аз потеглям право към историята. Ще ми потулят някъде дебелия труп, също като трупа на сенатора Бойет, и туй-то! Готова работа. Още едно неразкрито убийство в Ню Орлиънс. Но ние с теб ги прецакахме, нали, малчо? Прецакахме ги.

Той говореше все по-бавно, защото езикът му се заплиташе. От време на време разтриваше бедрото си с пистолета. Показалецът му не се отлепваше от спусъка.

Не бива да млъква, помисли си Марк.

— Защо иска да те очисти онзи Бари?

— Пак питаш. Унасям се вече. А ти?

— Аха. Приятно е.

— Причини колкото щеш. Затвори очи, малчо. Кажи си молитвата.

Марк откъсна очи от пистолета и се озърна към дръжката на вратата. Бавно докосна с палец връхчето на всеки пръст, също като игра на броилка в детската градина. Движенията му не бяха забавени.

— А къде е трупът?

Роуми изсумтя и главата му клюмна. Говореше съвсем тихо, почти шепнешком.

— Трупът на Бойд Бойет ли? Ама че въпрос. Знаеш ли, че това е първият американски сенатор, загинал на поста си? Убит от моя мил клиент Бари Мулдано, по прякор Ножа, който го застрелял с четири куршума в главата, после скрил трупа. Няма труп, значи няма убийство. Разбираш ли, малчо?

— Не съвсем.

— Защо не плачеш, малчо? Преди малко плачеше. Не те ли е страх?

— Страх ме е. И искам да си вървя. Жал ми е, че си решил да умираш, ала аз трябва да се грижа за мама.

— Трогателно, много трогателно. А сега си затваряй човката. Разбираш ли, малчо, за да докажат, че има убийство, ония от ФБР трябва да намерят трупа. Бари е единственият заподозрян, защото наистина той го направи и всички са наясно. Но на тях им трябва трупът.

— И къде е трупът?

Сив облак засенчи слънцето и малката поляна изведнъж притъмня. Роуми леко раздвижи пистолета по бедрото си, сякаш искаше да предупреди Марк против всякакви внезапни ходове.