Читать «Клиентът» онлайн - страница 3

Двигателят заработи.

— Уха! — тихичко възкликна Марк, гледайки колата с ококорени очи.

— Какво прави тоя? — отново запита Рики.

— Иска да се очисти.

За да вижда по-добре, Рики понадигна глава.

— Не те разбирам, Марк.

— Приведи се. Нали виждаш маркуча? Газовете от ауспуха влизат в колата и ще го задушат.

— Значи е самоубиец?

— Точно така. В един филм гледах как някакъв образ го правеше по същия начин.

Двамата приведоха глави напред и се вторачиха през вейките в маркуча, провиснал между прозореца и ауспуха. Двигателят бучеше равномерно.

— Защо иска да се самоубие? — запита Рики.

— Откъде да знам? Трябва обаче да направим нещо.

— Аха, да си плюем на петите.

— Не. Кротувай малко.

— Отивам си, Марк. Ти ако щеш, гледай го как умира, но аз се махам.

Марк сграбчи брат си за рамото и го притисна надолу. И двамата бяха мокри от пот, а Рики едва дишаше. Слънцето се скри зад облак.

— Колко време му трябва? — запита Рики с треперещ гласец.

— Не много. — Марк пусна братчето си и се надигна на четири крака. — Ти стой тук, разбрано? Ако мръднеш, голяма тупаница те чака.

— Какво ще правиш, Марк?

— Трай си и не шуквай. Сериозно ти говоря.

Марк почти прилепи до земята мършавото си телце и запълзя на лакти и колене към колата. Сухите буренаци бяха високи над половин метър. Знаеше, че онзи човек не може да го види, но се боеше от мърдането на тревите. Малко преди да достигне колата, спря за миг, после пролази по корем, докато се озова под сянката на багажника. Пресегна се, предпазливо издърпа маркуча от ауспуха и го пусна на земята. Върна се назад малко по-бързо и след няколко секунди клечеше до Рики сред гъсталака под клоните на дървото, очаквайки напрегнато да се случи нещо. Знаеше, че ако стане напечено, могат да хукнат покрай дървото и да изчезнат надолу по пътеката, преди тоя тромчо да може да ги спипа.

Зачакаха. Минаха пет минути, които им се сториха цял час.

— Как мислиш, дали е умрял? — немощно прошепна Рики с пресъхнало гърло.

— Знам ли?

Изведнъж вратата се отвори и човекът излезе навън. Както хлипаше и бръщолевеше, той се запрепъва към задницата на колата, видя падналия маркуч и с яростни ругатни го върна на място. Отпи уиски от шишето, което държеше, озърна се объркано към дърветата и пак хлътна в колата. Момчетата го чуха как избоботи нещо, докато затръшваше вратата.

Ужасени, двамата продължиха да гледат.

— Тоя съвсем е превъртял — безпомощно промърмори Марк.

— Дай да бягаме — предложи Рики.

— Не можем! Ако се самоубие и разберат, че сме знаели, ще си имаме големи неприятности.

Готов да побегне, Рики надигна глава.

— Значи няма да кажем на никой. Идвай, Марк!

Марк отново го сграбчи за рамото и го натисна.

— Трай! Няма да си тръгнем, додето не реша!

Рики стисна очи с всичка сила и се разплака. Без да откъсва очи от колата, Марк възмутено тръсна глава. С тия по-малки братя човек само ядове бере.

— Млъквай — изръмжа той през зъби.

— Страх ме е.

— Добре де. Само стой и не мърдай. Чу ли? Не мърдай. И стига си циврил.

Марк пак застана на четири крака и се приготви повторно да пролази през буренаците към колата.