Читать «Клиентът» онлайн - страница 2

Марк оформи устни в идеален кръг и опита да направи колелце. Надяваше се това окончателно да шашне братчето му, но колелцето не стана и пушекът се разсея.

— Мисля, че още си прекалено зелен, за да пафкаш — каза той.

Рики деловито пухтеше, плюеше и се наслаждаваше на тази гигантска крачка към мечтаната мъжественост.

— Ами ти на колко беше, като почна?

— На девет. Аз обаче бях къде-къде по-печен от тебе.

— Все така разправяш.

— Щото е вярно.

Седяха един до друг върху пъна, пушеха кротко и гледаха слънчевата тревиста полянка. Преди три години Марк наистина беше по-зрял от днешния Рики. Дори по-зрял от което и да било осемгодишно хлапе. Открай време си беше такъв. На седем години бе ударил баща си с бухалка за бейзбол. Последствията бяха печални, но онзи пиян малоумник престана да бие майка им. По онова време изнурената от скандали и побоища Даян Суей можеше да търси опора и съвет само от по-големия си син. Двамата взаимно се утешаваха и съзаклятничеха, за да оцелеят. Заедно плачеха след поредния побой. Тайно обмисляха как да опазят Рики. На девет години Марк я убеди да подаде молба за развод. Пак той повика ченгетата, когато баща му получи призовката и нахълта вкъщи пиян. А пред съда даде свидетелски показания за неговата родителска немарливост, за скандалите и побоищата. Не ще и дума — зряло момче беше.

Рики пръв чу колата. Откъм прашния път долетя глухо бучене. Сетне брат му също го чу и двамата едновременно спряха да пушат.

— Седи си кротко — прошепна Марк.

Останаха да седят неподвижно. Над заобленото било на хълмчето изпълзя черният лъскав силует на грамаден линкълн и бавно се спусна към тях. Бурените по пътя опираха в предната броня. Марк пусна цигарата на земята и я настъпи с крак. Рики побърза да стори същото.

Когато наближи полянката, колата съвсем забави ход и направи плавен завой, закачайки провисналите клони. После спря, обърната към пътя. Момчетата бяха точно зад нея, тъй че шофьорът не можеше да ги види. Марк лекичко се смъкна от пъна и пропълзя през бурените към храсталака край полянката. Рики го последва. Сега се намираха на десетина метра от задницата на линкълна. Вгледаха се внимателно. Номерата бяха от щата Луизиана.

— Какво прави тоя? — прошепна Рики.

Марк надникна през клонките.

— Шшшт!

Беше чувал, че понякога тукашните младежи идвали в горичката да пушат марихуана и да се срещат с момичета, но тази кола явно не принадлежеше на младеж. Двигателят замлъкна и около минута не се случи нищо.

После вратата се отвори, шофьорът излезе сред бурените и хвърли поглед наоколо. Беше нисък, тантурест мъж с черен костюм. По шишкавата му кръгла глава нямаше нито косъм освен двата зализани кичура над ушите и рядката прошарена брадица. Като залиташе и се препъваше, той мина зад колата, задрънка с ключовете и най-сетне успя да отвори багажника. Извади градинарски маркуч, надяна го на ауспуха и пъхна другия край през леко открехнатото прозорче на задната лява врата. После затвори багажника, огледа се, сякаш очакваше да види наблюдатели, и пак хлътна в колата.