Читать «Клиентът» онлайн - страница 24

— Да не сте пушили марихуана?

— Не, сър.

— Сигурен ли си?

— Да, сър.

— Пази се от наркотиците, момче.

Сега го бяха наобиколили поне шестима полицаи и въпросите се сипеха от всички страни.

— Как открихте колата?

— Ами просто излязохме пред нея.

— По кое време беше?

— Не помня точно. Просто си вървяхме из гората. Всеки ден идваме тук.

— Как се казва брат ти?

— Рики.

— Фамилията същата ли е?

— Да, сър.

— Къде стояхте двамата с Рики, когато видяхте колата за пръв път?

Марк посочи с пръст дървото зад себе си.

— Под онова дърво.

Един санитар пристъпи към групата и съобщи, че потеглят да закарат трупа в моргата. Влекачът вече теглеше линкълна.

— Къде е сега Рики?

— У дома.

— Какво ти е на лицето? — запита Харди.

Марк неволно посегна към окото си.

А, нищо. Малко се сбих в училище.

— Защо се криеше в ония храсти?

— Не знам.

— Хайде, Марк, все е имало някаква причина да се криеш.

— Не знам. Някак страшно ми стана, нали разбирате. Дето видях умрял човек и тъй нататък.

— Никога ли не си виждал мъртвец?

— Само по телевизията.

При тия думи един от полицаите се усмихна.

— Видяхте ли човека, преди да се самоубие?

— Не, сър.

— Значи просто го открихте както си беше?

— Да, сър. Минахме под онова дърво там и видяхме колата, после… ъъъ… видяхме човека.

— Къде бяхте, когато чухте изстрела?

Марк понечи пак да махне с ръка към дървото, но веднага се опомни.

— Нещо не ви разбирам…

— Знаем, че сте чули изстрела. Къде бяхте в този момент?

— Никакъв изстрел не съм чул.

— Сигурен ли си?

— Сигурен. Дойдохме насам, открихме го и веднага се прибрахме у дома. После позвъних на 911.

— А защо не си каза името?

— Не знам.

— Не се прави на ударен, Марк, трябва да имаш причина.

— Не знам. Май доста се бях шашнал.

Ченгетата се спогледаха весело. Марк се помъчи да диша нормално и да изглежда изплашен. Какво толкова искаха от него? Та той беше само едно малко момче.

— А сега наистина трябва да си вървя. Мама сигурно вече ме търси.

— Добре — кимна Харди. — Само още един въпрос. Работеше ли двигателят, когато открихте колата?

Марк се замисли напрегнато, но не успя да си спомни дали Роуми бе изключил двигателя, преди да се застреля. Отговори бавно и предпазливо:

— Не съм сигурен, но мисля, че работеше.

Харди махна с ръка към една от полицейските коли.

— Качвай се. Ще те откарам.

— Няма защо. Мога и сам да се прибера.

— Не, тъмно е вече. Ще те откарам. Хайде, идвай. И полицаят го поведе за ръка към колата.

4

След като позвъни в детската болница, Даян Суей седна до леглото на Рики и хапейки ноктите си, зачака обаждането на доктора. Дежурната сестра бе казала, че ще стане най-късно след десет минути. Бе казала още, че тая седмица из училищата бил плъзнал някакъв много заразен вирус и вече имали няколко десетки повиквания. Симптомите съвпадали, тъй че нямало нищо страшно.

Даян опипа челцето на Рики. После лекичко го разтръска, но момчето не се събуди. Лежеше свито на топка, дишаше нормално и смучеше палеца си. Отвън долетя шум от затръшване на автомобилна врата и Даян мина в дневната.

През вратата нахълта Марк.

— Здрасти, мамо.

— Къде беше? — рязко запита тя. — Какво е станало с Рики?