Читать «Клиентът» онлайн - страница 22

Оная кражба беше дело на хулигана Кевин от Норт Стрийт, който не пропусна да се похвали с новия велосипед пред неколцина приятели. Марк също го видя. После плъзнаха слуховете, из квартала взеха да се мотаят ченгета и една нощ някой почука на вратата. Оказа се, че следствието стигнало до името на Марк и един полицай искаше да му зададе няколко въпроса. Момчето трябваше цял час да седи край кухненската маса и да се свива под свирепия му поглед. В този печален час откри, че действителността няма нищо общо с телевизионните филми, където заподозреният винаги запазва хладнокръвие и презрително се усмихва на ченгето.

Марк отрече всичко, а после три нощи не спа и си обеща занапред да води праведен живот, колкото се може по-далеч от неприятностите.

Но ето че днес беше затънал до гуша в неприятности. Истински неприятности, много по-лоши от някакво си крадено колело. Самоубиец, който разкрива преди смъртта си ужасни тайни. Дали му каза истината? Беше пиян и съвсем превъртял, дрънкаше разни глупости за вълшебника и тям подобни. Но пък защо му трябваше да лъже?

Марк бе видял, че Роуми има пистолет, дори бе докоснал спусъка. И този пистолет бе причинил смъртта на адвоката. Законът сигурно щеше да го обяви за престъпник, щом бе гледал самоубийството, без да попречи.

Значи никому нямаше да каже! Роуми вече бе млъкнал завинаги. А с Рики все щеше да се оправи някак. Преди две години премълча за велосипеда, тъй че нищо не му пречеше да се справи и сега. Никой нямаше да узнае, че е бил в колата.

От далечината долетя вой на сирена, носле равномерното бръмчене на хеликоптер. Докато машината минаваше отгоре, Марк отскочи под близкото дърво. Сетне, без да бърза, приведе глава и започна да се прокрадва през гъсталака, докато чу гласове.

Навсякъде мигаха лампи. Сини над колите на ченгетата и червена върху линейката. Белите автомобили на мемфиската полиция бяха спрели край черния линкълн. Оранжево-бялата линейка пристигна на местопроизшествието тъкмо когато Марк надникна от храстите. Никой от хората на поляната не изглеждаше стреснат или разтревожен.

Роуми още лежеше върху багажника. Един полицай правеше снимки, другите се смееха на някакъв виц. Също като в телевизионните филми, от радиостанциите долитаха писукащи гласове. Струйка кръв, протекла изпод трупа, бе зацапала стоповете на линкълна. Дясната ръка с пистолета беше отпусната върху издутото му шкембе. Главата клюмаше надясно, но очите вече бяха затворени. Санитарите отидоха да огледат мъртвеца, после взеха да си правят майтап и ченгетата се разкискаха. След малко отвориха четирите врати и започнаха да проучват вътрешността на колата. Никой не си направи труда да отнесе мъртвеца. Хеликоптерът прелетя още веднъж и се отдалечи.

Марк клечеше в гъсталака на десетина метра от дървото и дънера, където с Рики бяха запалили по цигара. Имаше отлична видимост към поляната и дебелия адвокат, проснат върху багажника като умряла крава насред шосе. Пристигна още една полицейска кола, следвана от нова линейка. Наоколо вече гъмжеше от фуражки. Неколцина внимателно вадеха от колата разни дреболии и ги прибираха в малки бели пакетчета. Двама полицаи с гумени ръкавици навиваха маркуча. Фотографът клечеше край вратите и щракаше с апарата. От време на време някой спираше да хвърли едно око на Роуми, но повечето полицаи пиеха кафе от пластмасови чашки и бъбреха за глупости. Един вдигна върху багажника падналата обувка, после я прибра в бяла торбичка и надраска нещо. Друг коленичи край номера на колата, съобщи го по радиостанцията и зачака отговор.