Читать «Клиентът» онлайн - страница 26

— Какво ти е на окото?

— Сбих се в училище. Не бях виновен.

— Все така казваш. Добре ли си?

— Нищо ми няма.

Харди изтрополи по стъпилата.

— Линейката ще пристигне след пет минути. В коя болница да го откараме?

— Докторът препоръча Сейнт Питър.

— А вашият доктор къде работи?

— В педиатрична група Шелби. Каза, че ще се обади на детския психиатър да ни посрещне в болницата. — Даян нервно запали цигара. — Мислите ли, че ще се оправи?

— Детето се нуждае от надзор и може би ще трябва да остане в болницата, госпожо. И друг път ми се е случвало да видя подобно нещо с хлапета, които са били свидетели на стрелба и насилие. Преживяването е безкрайно тежко и може би ще му трябва време, за да го преодолее. Миналата година едно дете беше видяло как някакъв търговец на кокаин застрелял майка му. Още е в болница, горкото.

— На колко години беше?

— На осем, сега е на девет. Не говори. Не се храни. Смуче си палеца и играе с кукли. Тъжна работа.

Даян не искаше да го слуша повече.

— Ще ида да му приготвя дрешките.

— Пригответе нещо и за себе си, госпожо. Може да ви задържат при детето.

— Ами Марк? — запита тя.

— По кое време се прибира съпругът ви?

— Нямам съпруг.

— Тогава съберете дрехи и за Марк. Не се знае колко ще стоите в болницата.

Даян спря насред кухнята, с цигара на сантиметри от устата, и се помъчи да размисли. Беше объркана и несигурна.

— Нямам здравна застраховка — промърмори тя към мрака отвъд прозореца.

— В Сейнт Питър приемат и на благотворителни начала. Идете да си приготвите багажа.

Около пристигналата линейка веднага се събра тълпа. Докато санитарите влизаха във фургона, хората чакаха, зяпаха, шушукаха и сочеха с пръст.

Харди положи детето върху носилката, а санитарите го завиха с одеяло и пристегнаха ремъците. Рики опита пак да се свие на топка, но яките текстилни ленти не му позволиха. Той изстена тихичко, без да отваря очи. Даян внимателно освободи едната му ръка и приближи палеца до устата. Очите й лъщяха, но все още се бореше да не заплаче.

Когато санитарите изнесоха носилката зад линейката, тълпата се поотдръпна. Натовариха Рики и Даян побърза да се качи при него. Неколцина съседи подхвърлиха тревожни въпроси, но шофьорът затръшна вратата, преди да получат отговор. Марк се настани в полицейската кола до Харди, който бутна едно лостче и изведнъж по околните фургони запърха мигаща синя светлина. Навалицата се отдръпна още малко и Харди рязко включи двигателя. Линейката потегли след него.

Марк беше прекалено изплашен и разтревожен, за да се интересува от радиостанции, микрофони, пушки и приспособления. Седеше кротко и си мълчеше.