Читать «Клиентът» онлайн - страница 23

Най-сетне санитарите измъкнаха от линейката носилка и я оставиха в бурените зад линкълна. Двама сграбчиха краката на Роуми и леко издърпаха трупа назад, докато други двама изчакваха да го хванат за ръцете. Ченгетата зяпаха и шеговито коментираха колко тежи пустият мистър Клифърд — значи вече знаеха името му. Питаха колко души ще трябва да носят тоя дебел задник, дали ще издържи носилката и как ще го наместят в колата. Усилията на санитарите предизвикаха нов взрив от смях.

Един полицай прибра пистолета в торбичка. Санитарите изтикаха трупа в линейката, но не затвориха вратата. Откъм черния път се зададе влекач с мигаща жълта лампа.

Марк отново се сети за Рики и палеца в устата му. Ами ако хлапето се нуждаеше от помощ? Мама скоро щеше да се прибере. Ами ако опиташе да го събуди и се изплашеше? Не, повече не биваше да кисне тук. След малко щеше да си тръгне и по пътя да изпуши още една цигара.

Чу някакъв шум зад гърба си, но не му обърна внимание. Изпращя вейка, после изведнъж нечия силна ръка го спипа за яката и грубоват глас запита:

— Какви са тия фокуси, момче?

Марк трескаво се завъртя и зърна над себе си физиономията на полицай. Дъхът му заседна на гърлото.

— Какво търсиш тук, момче? — запита ченгето и го дръпна нагоре за яката. Стискаше леко, но си личеше, че няма да търпи неподчинение. — Хайде, ставай. Не бой се.

Марк се изправи и полицаят го пусна. Ония от полянката ги бяха чули и гледаха към тях.

— Какво търсиш тук?

— Само гледах — каза Марк.

Полицаят махна с фенерчето си към поляната. Слънцето бе залязло и след двайсет минути щеше да се стъмни.

— Да излезем на открито.

— Трябва да се прибирам — възрази Марк.

Полицаят сложи ръка върху рамото му и го поведе през храстите.

— Как се казваш?

— Марк.

— А фамилията?

— Суей. Ами вашата?

— Харди. Значи Марк Суей, а? — замислено повтори ченгето. — И сигурно живееш в „Движими имоти Тъкър“, нали?

Нямаше как да отрече, но, кой знае защо, го обзе колебание.

— Да, сър.

Наближиха групата полицаи, които бяха замлъкнали и чакаха да видят хлапето.

— Хей, момчета, ето ви го Марк Суей, хлапакът, дето се обади по телефона — обяви Харди. — Ти се обади, нали, Марк?

Марк искаше да излъже, но сега лъжите едва ли щяха да му помогнат.

— Ами… да, сър.

— Как откри трупа?

— Играехме си тук двамата с брат ми.

— Къде по-точно?

— Наоколо. Ние живеем хей там — обясни Марк и посочи отвъд дърветата.