Читать «Клиентът» онлайн - страница 20

Ръбът на чашката докосна пукнатата му устна и той си спомни за кръвта. Веднага изтича към банята и надникна в огледалото. На челото му, точно под косата, имаше едва забележима цицина. За сметка на това подпухналото ляво око изглеждаше ужасно. Марк пусна водата и изми кръвта от долната си устна. Не беше подута, но от допира изведнъж се изпълни с тъпа, пулсираща болка. Нищо, беше му се случвало да изглежда и по-зле след схватки в училищния двор. Умееше да търпи.

Извади от хладилника кубче лед и го притисна под дясното си око. После се върна при дивана и огледа брат си, обръщайки особено внимание на палеца. Рики спеше. Наближаваше пет и половина, скоро майка им щеше да се прибере след девет часа тежък труд във фабриката за крушки. Ушите на Марк още пищяха от изстрелите и плесниците на покойния му приятел Роуми, но момчето започваше да размишлява. Седна до краката на Рики и бавно разтърка окото си с бучката лед.

Ако не се обадеше на 911, щяха да минат дни, преди някой да открие трупа. Изстрелът бе прозвучал съвсем глухо и Марк не вярваше някой да го е чул. Често бе ходил да играе на полянката, но едва сега осъзна, че никога не е срещал там друг човек. Мястото беше уединено. Защо и как го бе избрал Роуми? Нали идваше чак от Ню Орлиънс?

От телевизионните филми Марк знаеше със сигурност, че всички обаждания на телефон 911 се записват. А той не желаеше да го записват. Нямаше намерение да споделя с когото и да било, дори с мама, какво е преживял преди малко. Моментът беше напрегнат и Марк отчаяно се нуждаеше от кратък разговор с братчето си, за да уточнят как да лъжат.

— Рики! — каза той и побутна крака на хлапето. Рики изстена, но не отвори очи. После се сви още повече. — Рики, събуди се!

Никакъв отговор. Рики само потрепера цял, сякаш замръзваше. Марк извади от шкафа одеяло и го зави, после омота в пешкир шепа ледени кубчета и решително притисна мокрия вързоп върху лявото си око. Нямаше никакво желание да обяснява какво го е сполетяло.

Загледа се в телефона и си спомни как в каубойските филми вечно идва момент, когато навсякъде се валят трупове, отгоре бръмчат облаци мухи и всички бързат да погребат мъртъвците, преди да са ги докопали гадните лешояди. След час щеше да се стъмни. Дали лешоядите летяха и нощем? Не беше виждал такова нещо по телевизията.

Беше ужасно да мисли как онзи дебел адвокат лежи там само с една обувка и около пистолета в устата му навярно още тече кръв, но когато си представи и лакомите лешояди, Марк не издържа. Взе телефона, набра 911 и се изкашля.

— Тука, значи, в гората има един умрял човек и таковааа… някой трябва да го прибере.

Мъчеше се да говори с дълбок бас, но още от първата сричка разбра, че усилията му са просто жалки. Дишаше тежко и усещаше как болката в челото му се засилва.

— Кой се обажда, моля? — запита безстрастен, почти механичен женски глас.

— Няма ли начин да я прескочим тая работа?