Читать «Клиентът» онлайн - страница 11

— От мен да го знаеш, момче, доста хора съм срещал и Ножа не е от най-хитрите. Мисли се за гений, а всъщност е голям тъпак.

Като теб, помисли си Марк. Има ли по-тъпо от това да пъхнеш маркуч в ауспуха и да седнеш в колата?

Без да помръдва, той зачака отговора.

— Трупът е под моята лодка.

— Лодка ли?

— Да, под лодката. Бари нямал време за губене. Аз тогава бях извън града, тъй че скъпият клиент спокойно откарал трупа в моя дом и го погребал в пресен бетон под гаража. И досега е там, представяш ли си? ФБР се спука от търсене, половината Ню Орлиънс прекопа, обаче никой не се сети за моята къща. Може пък Бари да не е чак толкова тъп.

— Кога ти го каза?

— Ей, малчо, писна ми от твоите въпроси.

— А, аз и без това вече трябва да си вървя.

— Млъквай. Газовете си знаят работата. Двамата с тебе сме пътници, малчо. Пътници.

Роуми отпусна пистолета на седалката. Двигателят тихо бучеше. Марк стрелна очи към кръглата дупчица в стъклото, от която се разбягваха безброй тънки пукнатини, после се вгледа в червендалестото лице и подпухналите клепачи. Още едно тихо сумтене, похъркване… и главата окончателно клюмна напред.

Унасяше се! Марк внимателно следеше как масивният гръден кош на Роуми се надига и спада равномерно. Стотици пъти бе виждал бившия си баща в това състояние.

Марк дълбоко си пое дъх. Копчето на вратата щеше да изщрака. А пистолетът лежеше прекалено близо до ръката на Роуми. Момчето усети, че стомахът му се свива на топка и краката му изтръпват.

Откъм червендалестото лице долетя гръмко, задавено хъркане и Марк разбра, че сега е единственият му шанс. Бавно, безкрайно бавно протегна треперещи пръсти към копчето на вратата.

Очите на Рики бяха пресъхнали, устата също, но джинсите му бяха подгизнали. Криеше се в плътната сянка на дървото, далече от храстите и високата трева зад колата. Вече пет минути откакто бе дръпнал маркуча. Пет минути от изстрела. Но знаеше, че брат му е жив, защото преди малко се бе прокраднал петнайсет метра настрани, за да види как зад стъклото на огромната кола потрепват кичури руса коса. Тогава престана да плаче и започна да се моли.

Измъчен от тревога за брат си, той пропълзя обратно към пъна и тъкмо докато залягаше зад него, дясната врата изведнъж се отвори и Марк изхвръкна навън.

В мига, когато откъм клюмналата глава на Роуми долетя ново изхъркване, Марк блъсна пистолета с лявата си ръка, а с дясната дръпна кончето. После завъртя дръжката, стовари рамо върху вратата и се изтъркаля навън.

Приземи се на четири крака и без да подбира път, пролази слепешком напред, вкопчвайки пръсти в бурените. После побягна приведен и след секунди се озова под дървото, където го чакаше онемелият от ужас Рики. Марк сиря и погледна назад, очаквайки да види как адвокатът се препъва подир него с пистолет в ръка. Но колата не даваше признаци на живот. Само двигателят бучеше ритмично. Маркучът лежеше йод ауспуха. За пръв път от цяла минута насам Марк си пое дъх и бавно погледна към Рики.