Читать «Клиентът» онлайн - страница 13

Косата му беше черна и гъста, боядисана, за да прикрие първите бели нишки, зализана с гел, жестоко изопната назад и грижливо стегната на опашчица която описваше идеална дъга надолу, докосвайки едва-едва яката на костюма от зелен полиестер. Грижите за косата му отнемаха дълги часове. Задължителната диамантена обица искреше точно където й се полагаше — на лявото ухо. На лявата му китка, под диамантения ролекс, блестеше изящна златна гривна, а на дясната при всяка крачка тихо прозвънваше изящна златна верижка.

С небрежна походка Бари спря пред телефонния автомат близо до тоалетните в тесния коридор зад ресторанта и се огледа. При срещата с този пронизващ, трескав поглед, търсещ повод за насилие, всеки нормален човек усещаше как стомахът му се разхлабва. Тъмнокафявите очи на Бари бяха толкова близо едно до друго, че ако някой издържеше да надникне в тях за повече от две секунди, категорично би го сметнал за кривоглед. Но Бари не беше кривоглед. Точно по средата на темето му черната коса се разделяше на път, водещ право към дълбоката бръчка над дългия орлов нос. Челото беше масивно. Тъмните торбички под очите подсказваха недвусмислено, че този човек обича пиенето и буйния живот. Подсказваха и за дълга поредица от махмурлуци. Ножа харесваше очите си. За тях се носеха легенди.

Той набра номера на адвокатската кантора и без да изчаква отговор, бързо изрече в слушалката:

— Да, Бари на телефона! Къде се е запилял Джероум? Закъснява. Трябваше да ме чака тук преди четирийсет минути. Къде се губи? Виждала ли си го?

Гласът на Ножа също не беше особено чаровен. Заплашителните му нотки напомняха, че принадлежи на преуспял уличен бияч от Ню Орлиънс, който вече не помни колко кости е изпотрошил, но с радост ще потроши още няколко, ако му се пречкаш на пътя или се помайваш с отговорите. Този глас беше груб, високомерен и заплашителен, а нещастната секретарка от другия край на линията не само го бе чувала, но и бе виждала опашчицата и гадния лъскав костюм. Момичето шумно преглътна, пое си дъх и мислено благодари на Бога, че Бари се обажда по телефона, а не седи пред нейното бюро, лениво опъвайки кокалчетата на пръстите си. После любезно уведоми мистър Мулдано, че мистър Клифърд е напуснал кантората около девет часа сутринта и повече не се е обаждал.

Озверял, Ножа тръшна слушалката и се втурна по коридора, но когато наближи масите, побърза да си възвърне хладнокръвието и продължи с обичайната небрежна походка. Ресторантът почваше да се запълва. Часът наближаваше пет.