Читать «Колекцията» онлайн - страница 8

— Тук ли работите? — попита таксиметровият шофьор, докато му плащаше. — Изглежда скъп.

Нийв кимна неопределено, докато си мислеше: „Аз съм собственичката на този магазин, приятелче“. Съзнанието за това все още я изпълваше с трепет. Преди шест години магазинът, който беше на това място, бе фалирал. Старият приятел на баща й, известният дизайнер Антони де ла Салва, я бе накарал да го наеме.

— Ти си млада — беше й казал, изоставяйки силния италиански акцент, който сега беше част от личността му. — Това е плюс. Работиш в света на модата, откакто завърши училище. Нещо повече, притежаваш новаторското, искрицата. Щети заема парите, за да започнеш. Ако не успееш, ще си приспадна парите от печалбата си, но съм сигурен, че ще успееш. Притежаваш онова, което ти е необходимо, за да ти потръгне. Освен това имам нужда от още един магазин, където да продавам дрехите си. — Това бе последното нещо, от което Сал се нуждаеше. И двамата го знаеха, но тя му беше благодарна.

Майлс беше твърдо против да взима на заем от Сал. Но тя се беше възползвала от шанса. От Рената бе наследила не само косата и очите, но и силно развития усет към модата. Миналата година бе изплатила заема на Сал и бе настояла да добави лихвите съгласно данните на паричния пазар.

Не се учуди, когато видя, че Бети вече работи в шивашкото помещение. Главата й беше наведена. Изражението й на намръщена концентрация сега се бе превърнало в постоянна мрежа от бръчки по челото и между веждите й. Ръцете й, слаби и сбръчкани, действаха с иглата и конеца с опитността на хирург. Подгъваше една украсена с мъниста блуза. Крещящо боядисаната й в меден цвят коса подчертаваше тънката като пергамент кожа на лицето й. На Нийв й беше неприятно, когато се сещаше, че Бети минава седемдесетте. Не искаше да си представя деня, в който щеше да се пенсионира.

— Реших, че ще е по-добре да се захвана за работа — обяви Бети. — Днес трябва да са готови ужасно много поръчки.

Нийв си свали ръкавиците и шала.

— Нима не знам! А и Етел Лемстън настоява всичко да е готово до днес следобед.

— Знам. Ще се заема с нещата й, след като свърша с това. Не си струва да слушаме кудкудякането й, ако всички парцали, които си е накупила, не са готови.

— Само да можеше всички да са такива добри клиенти — отбеляза меко Нийв.

Бети кимна.

— Предполагам, че е така. И, между другото, радвам се, че уговори мисис Йейтс да избере тази дреха. С другата, която пробва, приличаше на пасяща крава.