Читать «Колекцията» онлайн - страница 10

— Пиша на всяка тема под слънцето — бе поверила задъхано тя на Нийв в деня на откриването на магазина. — Подхождам по нов начин, с любопитство. Аз съм всяка жена, която вижда нещо за първи път или от нов ъгъл. Пиша за секса и за връзките, за животните и за домовете за възрастни, за организациите и за недвижимите имоти, и как да бъдеш доброволец, и за политическите партии, и… — дъхът й беше секнал, морскосините й очи гледаха остро, а русата й коса се развяваше около лицето. — Бедата е там, че работя толкова много върху това, с което съм се заела, че нямам нито минута за себе си. Ако си купя черна рокля, свършвам с това, че обувам кафяви обувки към нея. Виж, тук имате всичко. Каква хубава идея. Сложи ме в ред!

През последните шест години Етел Лемстън бе станала ценна клиентка. Тя настояваше Нийв да избира всичко, което купуваше, включително и аксесоарите, а също така да пише инструкции какво с какво си отива. Живееше в една тухлена сграда на Западна осемдесет и втора улица8 и от време на време Нийв се отбиваше там, за да й помогне да реши кои дрехи да задържи за следващия сезон и кои да изхвърли.

За последен път Нийв бе прегледала гардероба на Етел преди три седмици, а на следващия ден самата тя дойде и поръча новите тоалети.

— Почти завърших онази статия за модата, за която те интервюирах — каза на Нийв. — Много хора ще побеснеят, когато излезе, но на теб ще ти хареса. Направила съм ти безплатна реклама.

Когато тя избра тоалетите си, с Нийв не постигнаха съгласие само относно един костюм. Нийв понечи да го прибере:

— Не искам да ти продавам това. На Гордън Стюбър е. Отказвам да продавам негови дрехи. Трябваше да върнем и костюма. Не мога да понасям този човек.

Етел избухна в смях:

— Чакай да видиш какво съм написала за него. Разпъвам го на кръст. Но искам костюма. Дрехите му ми стоят добре.

Сега, докато внимателно нареждаше дрехите в дебели предпазни пликове, тя усети как устните й се свиват при вида на костюма на Стюбър. Преди шест седмици дневната прислужничка в магазина я беше помолила да разговаря с нейна приятелка, която имала неприятности. Приятелката, мексиканка, казана Нийв, че работела в незаконен цех в Южен Бронкс, чийто собственик бе Гордън Стюбър.

— Нямаме зелени карти9. Заплашва да ни предаде на полицията. Миналата седмица бях болна. Той уволни и мен, и дъщеря ми и не иска да ни плати онова, което ни дължи.

— Дъщеря ви! — бе възкликнала Нийв. — На колко години е тя?

— На четиринадесет.

Нийв бе отказала поръчката си при Гордън Стюбър и му бе изпратила екземпляр от поемата на Елизабет Берет Браунинг10, която бе помогнала да се променят законите за детския труд в Англия. Беше подчертала строфата: „Но малките, малките дечица, о, братя мои, те плачат горчиво.“

Някой от работещите при Стюбър бе подшушнал за това на „Уимин уеър дейли“. Редакторите отпечатаха поемата на първа страница, редом с унищожителното писмо на Нийв до Стюбър, и призоваха останалите търговци да бойкотират производителя, нарушаващ закона.