Читать «Колекцията» онлайн - страница 7

Нийв не започна да спори, когато Майлс настоя да извика такси, за да я откара на работа.

— Не можеш да вървиш в този сняг — каза той.

— Причината не е в снега, и двамата го знаем — отвърна тя. Докато го целуваше за довиждане, тя обви ръце около врата му и го притисна. — Майлс, единственото нещо, за което двамата с теб трябва да се безпокоим, е здравето ти. Ники Сепети едва ли ще иска да се връща в затвора. Хващам се на бас, че ако знае как да се моли, той се надява нищо да не ми се случи много, много дълго време. В Ню Йорк няма друг човек, освен теб, който да не мисли, че някой отчаян нещастник е нападнал мама и я е убил, след като тя не е поискала да му даде чантата си. Вероятно е започнала да му крещи на италиански и той се е паникьосал. Така че, моля те, забрави за Ники Сепети и остави Бог да съди онзи, който ни отне мама. Окей? Обещаваш ли?

Кимването му я успокои съвсем малко.

— Сега изчезвай оттук — рече той. — Броячът на таксито работи, а и моята игра по телевизията ще започне всеки момент.

Снегорините бяха направили, както би казал Майлс, доста безуспешен опит отчасти да почистят натрупалия сняг от Уест енд авеню. Докато колата пълзеше и поднасяше по хлъзгавите улици, сви по тази, която разделяше източната от западната част на града, и подкара през парка по Осемдесет и първа улица, Нийв се улови, че мислите й отново започват с безплодното „само ако“. Само ако убиецът на майка й бе открит. Може би с времето раната от загубата щеше да заздравее и за Майлс, както бе заздравяла нейната. Вместо това, за него раната бе постоянно отворена и не преставаше да го мъчи. Той непрекъснато се обвиняваше, че по някакъв начин бе предал Рената. През всички тези години си повтаряше, че е трябвало да приеме заплахата сериозно. Не можеше да понесе мисълта, че с огромния брой хора на негово разположение в нюйоркската полиция не бе успял да установи самоличността на престъпника, привел в действие онова, за което той бе убеден, че е било заповед на Сепети. Това бе едничкото неосъществено желание в живота му — да открие убиеца и да накара и него, и Сепети да си платят за смъртта на Рената.

Нийв потръпна. В таксито беше студено. Шофьорът сигурно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, защото каза:

— Съжалявам, мадам, отоплението не работи много добре.

— Няма нищо — тя обърна глава, за да не бъде въвлечена в разговор. Изреченията, започващи със „Само ако“, не преставаха да преминат през ума й. Само ако убиецът бе открит и осъден още преди години. Може би Майлс щеше да успее да продължи да живее истински. На шестдесет и осем той продължаваше да бъде привлекателен мъж. А през изминалите години бе имало много жени със специална усмивка за стройния, широкоплещест комисар с гъста, преждевременно побеляла коса, с втренчени сини очи и неочаквано топла усмивка.

Толкова бе потънала в мисли, че дори не забеляза, когато таксито спря пред магазина. Върху бяло-синия навес с орнаментирани букви бе изписано „Нийвс плейс“7. Витрините, които гледаха както към Медисън авеню, така и към Осемдесет и четвърта улица, бяха мокри от снежинките и от това идеално скроените пролетни рокли на манекените в небрежни пози сякаш блестяха. Идеята да поръча чадъри, които приличат на слънчобрани, бе нейна. Върху раменете на манекените бяха наметнати ефирни дъждобрани в ярки цветове. Нийв се шегуваше, че това е идеята й „не изглеждай сива в дъжда“, но тя се бе оказала дяволски успешна.