Читать «Колекцията» онлайн - страница 5

Мразеше момента, в който напускаше уютната топлина на леглото. Отхвърли завивките, забърза през стаята и бръкна в гардероба си за стария халат, за който баща й Майлс казваше, че е реликва от кръстоносните походи: „Ако жените, които харчат толкова много пари за дрехите ти, те видят в тази дрипа, щяха отново да започнат да пазаруват при Клайн“.

— Клайн затвори магазина си преди двадесет години, а и ако някак си можеха да ме видят в тази дрипа, биха си помислили, че съм ексцентрична — беше му отвърнала тя. — Това ще подсили мистерията.

Завърза колана около кръста си, като отново усети обичайното съжаление, че не бе наследила тънката като молив структура на майка си, а широкоплещестото, стройно и високо тяло на келтските си предци. После среса назад къдравата, черна като въглен коса, която бе запазена марка на фамилията Розети. Имаше също така и очите на Розети — ирисите с цвят на шери, потъмни в краищата, така че контрастираха с бялото около тях и изглеждаха изпитателни и широко отворени под черните ресници. Кожата й обаче бе млечнобяла като на келтите, а около правия й нос имаше лунички. Пълните устни и здравите зъби бе наследила от Майлс Кърни.

Преди шест години, когато завърши колежа и убеди Майлс, че няма намерение да се мести, той настоя да преустрои спалнята си. След посещения в „Сотби“ и „Кристи“ тя бе обзавела стаята си, съчетавайки изработеното от мед легло със старинна тоалетка и бомбайски скрин, викториански стол и старо персийско килимче, което светеше като плащаницата на Йосиф3. Сега юрганът, възглавниците и покривката за леглото бяха изумително бели, а претапицираният стол бе покрит с тюркоазно кадифе в същия цвят, който имаше и в килимчето. Чисто белите стени служеха като фон за картините и гравюрите, наследени от семейството на майка й. „Уимин уеър дейли“4 я бяха снимали в тази стая, определяйки я като жизнерадостно елегантна с несравнимия отпечатък на Нийв Кърни.

Нийв мушна крака в подплатените чехли, които Майлс наричаше нейни терлички, и вдигна щората. Реши, че не е нужно синоптикът да е гениален, за да нарече това голяма снежна буря. Апартаментът й в Шваб хауз на Седемдесет и четвърта улица и Ривърсайд драйв имаше изглед към Хъдзън5, но сега едва различаваше сградите от другата страна на реката, в Ню Джърси. „Хенри Хъдзън паркуей“ бе покрит със сняг и вече се изпълваше с внимателно движещи се автомобили. Горките хора, които трябваше всеки ден да пътуват за работа от домовете си извън града, несъмнено бяха тръгнали рано.

Майлс вече бе в кухнята и бе включил кафеварката. Нийв го целуна по бузата, като се мъчеше да не забелязва колко изморен изглежда. Това означаваше, че отново не бе спал добре. Само да можеше да се предаде и от време на време да взема приспивателно, помисли си тя.

— Как е „Легендата“? — попита го тя. Откакто се беше пенсионирал миналата година, вестниците непрекъснато го наричаха „нюйоркският легендарен полицейски комисар“. Той мразеше това определение.