Читать «Колекцията» онлайн - страница 138

Имаше няколко модни къщи, в които Нийв възнамеряваше да потърси роклята. Понечи да се обърне надясно, после спря. Другото място май беше по-добро. Докато сменяше посоката, погледна право към отсрещния тротоар. Един мъж в сив анцуг, с голям плик подмишница, с големи тъмни очила и странна пънкарска прическа тичаше към нея през задръстеното движение. За миг очите им се срещнаха и Нийв се почувства така, сякаш беше прозвучала аларма. Усещането за натиск върху челото й се засили. Един камион тръгна и скри куриера от погледа й и, внезапно ядосана на себе си, Нийв забърза надолу по улицата.

Беше четири и половина. Слънцето се скриваше зад дълги, наклонени сенки. Нийв усети, че почти се моли да намери рокля още в първия магазин. После, помисли си тя, ще зарежа всичко и ще отида да се видя със Сал.

Беше се отказала да се опитва да убеди Майлс, че блузата, с която Етел е била облечена, преди да умре, е важна. Но Сал щеше да я разбере.

От обяда Джек Кемпбъл отиде направо на среща с редакторите. Тя продължи до четири и половина. Като се върна в кабинета си, той се опита да се съсредоточи върху планината писма, които Джини беше отделила за него, но това се оказа невъзможно. Усещането, че нещо никак не е наред, го измъчваше. Нещо му беше убягнало. Какво беше то?

Джини застана на вратата, която отделяше кабинета на Джек от квадратното помещение, в което работеше тя, и го заразглежда замислено. През месеца, откакто Джек беше станал президент на „Гивънс и Маркс“, тя беше започнала да му се възхищава и много да го харесва. След като беше работила двадесет години с предшественика му, тя се страхуваше, че може да не е в състояние да се приспособи към промяната или пък че Джек може да не иска да задържи секретарката на предишния президент.

И двете й безпокойства се оказаха напразни. Сега, докато го разглеждаше, несъзнателно одобрявайки тъмнокафявия му костюм и развеселена от момчешкия начин, по който беше разхлабил вратовръзката си и разкопчал горното копче на ризата си, тя осъзна, че той беше сериозно разтревожен. Дланите му бяха сключени под брадичката. Гледаше втренчено стената. Челото му беше смръщено. Добре ли беше минала срещата с редакторите? — зачуди се тя. Знаеше, че някои все още негодуваха, че бяха сложили Джек на ръководния пост.

Почука на отворената врата. Джек вдигна поглед и тя видя, че очите му са замъглени.

— Да не сте в дълбока медитация? — попита непосредствено. — Ако е така, пощата може да почака.

Джек се опита да се усмихне.

— Не. Само тази работа с Етел Лемстън. Нещо ми убягва в цялата история, така че размърдвах мозъка си, опитвайки се да разбера какво е то.

Джини седна на ръба на стола срещу Джек.

— Може би ще успея да помогна. Спомнете си за деня, когато Етел дойде тук. Прекарахте само две минути с нея, а вратата беше отворена, така че я чух. Джафкаше за някакъв скандал в модата, но не спомена абсолютно никакви подробности. Искаше да разговаря за много пари и вие й подхвърлихте една цифра. Не мисля, че нещо може да ви убягва.