Читать «Колекцията» онлайн - страница 136

— Ще накарам да те арестуват, маймуно такава.

Беше се пресегнала към ножа за писма и беше замахнала към него. Беше го измъкнал от ръката й и беше порязал лицето й, докато се боричкаха. После тя беше видяла погледа му.

— Добре, добре, не ми плащай повече издръжка.

Тогава…

— Убихте ли бившата си съпруга Етел Лемстън?

Сиймъс затвори очи. Не. Не…

На Питър Кенеди не му беше необходимо потвърждение от детектив О Брайън, за да разбере онова, което вече беше почувствал. Беше изгубил залога.

Сиймъс се беше провалил на теста на детектора на лъжата.

Хърб Шварц слушаше с безизразно лице и бдителен поглед, когато за втори път този следобед се срещна с детективите О’Брайън и Гомез.

През изминалия час Хърб се измъчваше от колебанието дали да каже, или да не каже на Майлс, че подозираха, че Гордън Стюбър е поръчал убийството на Нийв. Знаеше, че това може да се окаже достатъчно, за да предизвика втори инфаркт.

Ако Стюбър беше поръчал убийството на Нийв, дали беше твърде късно, за да се отмени? Хърб усети как вътрешностите му се свиват, когато реши какъв би бил вероятният отговор. Не. Ако Стюбър беше задвижил нещата, поръчката вероятно беше минала през пет или шест души, преди всичко да е уредено. Убиецът никога нямаше да разбере кой е дал поръчката. По всяка вероятност щяха да докарат тук някой наемен убиец от друг град и щяха да го изстрелят веднага, след като убийството бъдеше извършено.

Нийв Кърни. Боже, помисли си Хърб, не мога да оставя това да се случи. Беше тридесет и четири годишен помощник-комисар, когато убиха Рената. До смъртта си нямаше да забрави изражението на лицето на Майлс, когато коленичи до тялото на жена си.

А сега дъщеря му?

Линията на разследване, която би могла да свърже Стюбър със смъртта на Етел Лемстън, като че ли вече не беше в сила. Бившият съпруг се беше провалил на теста на детектора на лъжата и О Брайън не се опитваше да скрие, че смята, че Сиймъс Лемстън е прерязал гърлото на бившата си жена. Хърб помоли О’Брайън да повтори аргументите си.

Денят беше дълъг. Раздразнен, О Брайън вдигна рамене и после, видял стоманения поглед на полицейския комисар, застана почтително. Прецизно, сякаш беше на свидетелската банка, той обосновано аргументира вината на Сиймъс Лемстън.

— Фалирал е. Отчаян е. Имал е огромен скандал с жена си заради върнат чек за обучението на дъщеря им. Отива да види Етел и една съседка четири етажа по-горе чува виковете им. Не отива в бара си през целия уикенд. Никой не го вижда. Познава Морисън Стейт парк като собствения си двор. С децата си често прекарва неделите там. Два дни по-късно пуска до Етел писмо, в което казва, благодаря ти, че ме освободи от плащанията, и същевременно прилага чека, който не би трябвало да изпраща. Връща се да си го прибере обратно. Признава, че е ударил и е порязал Етел. Вероятно е признал всичко пред жена си, защото тя е откраднала оръжието на престъплението и се е отървала от него.

— Намерихте ли го? — прекъсна го Шварц.

— В момента хората ми го търсят. И, сър, най-главното е, че се провали на детектора.