Читать «Колекцията» онлайн - страница 134

Беше, сякаш въпросите на другото ченге отекваха в тунел. Тони Витале изпитваше голямо, невероятно облекчение, че беше успял да направи предупреждението. Сега картината беше толкова ясна в ума му: Джоуи казва на Ники, че Стюбър е поръчал убийството. Гласът му просто не желаеше да излезе, но той успя да помръдне бавно устните си, да ги оформи в сричката „Стю“ и да ги отпусне в „бър“.

Джим го гледаше напрегнато.

— Мисля, че се опитва да каже нещо като „Трю“…

Сестрата го прекъсна.

— Според мен е „Стю-бър“.

С последно усилие, преди отново да се унесе в дълбок; оздравителен сън, тайният детектив Антони Витале стисна ръката на Джим и успя да кимне с глава.

След като Дъг Браун изхвърча от стаята за разпити, детективите О’Брайън и Гомез обсъдиха известните до този момент факти по случая. Единодушно се съгласиха, че Дъг Браун е отрепка, че версията му е съшита с бели конци, че вероятно е крадял от леля си, че небивалицата, че не е вдигал телефона, е откровена лъжа и че може да се е паникьосал заради това, че е започнал да разправя за заплахите към Етел точно когато тялото й е било открито.

О’Брайън се отпусна назад в стола и се опита да сложи краката си на масата — позата, в която „мислеше“ на бюрото си. Масата обаче беше прекалено висока, за да му е удобно, и той пусна крака на пода с раздразнение, мърморейки по адрес на долнокачествените мебели. После добави:

— Тази Етел Лемстън е била страхотна познавачка на характери. Бившият й съпруг е нищожество; племенникът й е крадец. Но мисля, че от двете лекета я е очистило по-голямото — бившият й съпруг.

Гомез внимателно гледаше партньора си. Имаше си свои собствени съображения, които искаше да изкаже постепенно. Когато започна да говори, прозвуча така, сякаш тази идея току-що му беше минала през ума:

— Да предположим, че е била убита в дома си.

О’Брайън изсумтя в знак на съгласие.

Гомез продължи:

— Ако вие с мис Кърни сте прави, някой е отпрал етикетите и вероятно същият този някой е изхвърлил куфарите и чантата й.

С полузатворени, но замислени очи, О’Брайън му показа, че е съгласен.

— Мисълта ми е следната — Гомез знаеше, че е време да изложи теорията си. — Защо му е на Сиймъс да крие тялото й? Чиста случайност беше, че я намериха толкова скоро. Щеше да му се наложи да продължава да изпраща издръжката на счетоводителя й. Или защо племенникът ще крие тялото и ще къса етикетите, по които би могла да бъде идентифицирана? Ако Етел си беше изгнила необезпокоявана, щеше да му се наложи да чака седем години, за да докопа богатството й и дори тогава това щеше да му струва много пари и време в съда. Ако го е направил един от тях двамата, те щяха да искат тялото да бъде открито, нали така?

О’Брайън вдигна ръка.

— Не мисли, че тия боклуци пращят от акъл. Просто трябва да продължаваме да ги въртим на шиш, да ги изнервяме и рано или късно единият ще каже: „Не исках да го направя“. Все още залагам на съпруга. Ти искаш ли да заложиш петарка на племенника?

Гомез се отърва от принудата да направи избора си, тъй като телефонът в стаята за разпити иззвъня. Полицейският комисар искаше да види и двамата детективи в кабинета си незабавно.