Читать «Колекцията» онлайн - страница 11

Антони де ла Салва се бе притеснил.

— Нийв, говори се, че Стюбър има да крие много повече от незаконните цехове. Благодарение на шума, който вдигна около него, федералните служби душат около данъците му.

— Прекрасно — бе отвърнала Нийв. — Ако и в това отношение върши нарушения, надявам се да го хванат.

„Е, реши тя, докато опъваше костюма на Стюбър върху закачалката, това ще е последната негова дреха, която излиза от магазина ми.“ Изпита нетърпение да прочете статията на Етел за модата. Знаеше, че трябва да излезе скоро в „Кънтемпъръри уомън“, списанието, в което тя работеше на хонорар.

Накрая Нийв направи списъците за Етел. „Синият копринен вечерен костюм — облечи бяла копринена блуза; бижутата от кутия А. Костюмът в розово и сиво — сиви обувки, също такава чанта, бижутата от кутия Б. Черната рокля за коктейли…“ Костюмите бяха общо осем. Заедно с аксесоарите цената им бе почти седем хиляди долара. Етел изхарчваше такава сума три или четири пъти годишно. Бе споделила с Нийв, че когато се развела преди двадесет и две години, получила значителна сума и я вложила умно.

— И ще получавам хиляда долара ежемесечна издръжка от него, докато съм жива — се бе изсмяла тя. — По времето, когато се разделихме, той печелеше добре. Каза на адвоката си, че си струва всеки цент, за да се отърве от мен. В съда заяви, че ако някога се омъжа отново, мъжът ми би трябвало да е абсолютно глух. Може би щях да го освободя от издръжката, ако не бе направил тази забележка. Той се ожени отново и има три деца, а откакто Кълъмбъс авеню стана модно, барът му западна. От време на време ми се обажда и ме моли да го освободя, но аз му отговарям, че още не съм намерила някой, който да е абсолютно глух.

В онзи момент Нийв бе готова да се отврати от Етел, но тя бе добавила замечтано:

— Винаги съм искала семейство. Разделихме се, когато бях на тридесет и седем. През петте години, през които бяхме женени, той не пожела да имаме дете.

Нийв си беше поставила за цел да чете статиите на Етел и бързо осъзна, че, макар на пръв поглед да бе бъбрива, лекомислена жена, тя същевременно бе прекрасна писателка. Независимо каква бе темата, с която се захващаше, очевидно проучванията й бяха задълбочени.

С помощта на една от служителките Нийв затвори пакетите с дрехи. Бижутата и обувките сложи в отделни кутии и после събра всичко в кашони в бяло и розово, на които бе изписано: „Нийвс плейс“. С въздишка на облекчение набра номера в апартамента на Етел.

Никой не вдигна, не беше включен и телефонният секретар. Нийв реши, че Етел вероятно ще пристигне всеки миг — задъхана и с чакащо отпред такси.

В четири часа в магазина вече нямаше клиенти и Нийв изпрати всички да си вървят у дома. По дяволите тази Етел, помисли си тя. И на нея й се искаше да се прибере вкъщи. Снегът валеше непрекъснато. Ако продължаваше така, нямаше да може да вземе такси. Звъня на Етел в четири и половина, в пет, в пет и половина. „Сега какво?“ — зачуди се тя. После й хрумна една идея. Щеше да чака до шест и половина — времето, по което обикновено затваряха, после щеше да се отбие да занесе нещата на Етел по пътя за вкъщи. Вероятно можеше да ги остави при портиера. Така, ако Етел възнамеряваше да пътува, новите й дрехи щяха да са при нея.