Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 5

Долу отново пусна Бес в задния двор за още една разходка, после я прегърна с обич и я настани в кучешката кошара.

Двайсет минути по-късно влезе в паркинга на съда на окръг Бергън. Беше едва осем и петнайсет, но половината места вече бяха заети. Прокурор от шест години, Емили винаги се чувстваше у дома, когато слизаше от колата и минаваше по алеята към съда. С високата си, стройна фигура тя привличаше погледите. Вече се чудеше какво ли решение ще получи от голямото жури, което определяше дали делото ще се гледа в съда.

През последните дни голямото жури бе изслушало показания, свързани с убийството на Натали Рейнс, актрисата от Бродуей, простреляна фатално в дома си преди близо две години. Макар винаги да е бил сред заподозрените, Грег Олдрич, съпругът й, с когото тя била разделена, бе арестуван едва преди три седмици, когато се появи потенциален съучастник. Очакваше се голямото жури да се произнесе съвсем скоро.

Той го е извършил, помисли си Емили, докато влизаше в съда. Прекоси фоайето с високи тавани и вместо към асансьора пое по стълбището към втория етаж. Всичко бих дала, за да ми поверят този случай, каза си тя.

Отделът на прокурорите в западното крило на сградата приютяваше четирийсет прокурори, седемдесет следователи и двайсет и пет секретарки. Емили набра кода на охраняемата врата, махна на телефонната операторка и си свали палтото, преди да стигне до малкия си кабинет без прозорци. Закачалка, две сиви метални кантонерки, два различни по стил стола за посетители, бюро, поне на петдесет години, и нейният канцеларски стол съставляваха мебелировката. Растенията по кантонерките и в ъгъла на бюрото й бяха, както Емили се изразяваше, нейният принос към озеленяването на Америка.

Метна палтото си на паянтовата закачалка, настани се на стола и посегна към досието, което проучваше предишната вечер. Случаят „Лопес“ — семейна разправия, завършила с убийство. Две деца оставаха без майка и с баща, настанен в областния затвор. Моята задача е да го оставя там за по-дълго, помисли си Емили, докато отваряше досието. Процесът щеше да започне следващата седмица.

В единайсет и петнайсет телефонът звънна. Беше Тед Уесли, областният прокурор.

— Емили, може ли да те видя за момент? — попита той.

Затвори, без да дочака отговора й.

Петдесетгодишният Едуард „Тед“ Скот Уесли, прокурор на окръг Бергън, бе привлекателен мъж по всички стандарти. При ръст сто осемдесет и пет стойката му го правеше да изглежда още по-висок и му придаваше авторитетен вид, станал предмет на следния репортерски коментар: „Действа успокоително на добрите хора и плаши онези, които имат причини да не спят нощем“. Сините му очи контрастираха с черната коса, едва започнала да се изпъстря със сиво с една дума — завършен образ на роден лидер.