Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 4

Зави по алеята, спря и слезе от колата. Влезе с несигурни стъпки в гаража. Беше малък и се наложи да затвори вратата на паркирания там автомобил, за да влезе в кухнята. Вече не се съмняваше, че нещо не е наред. Хвърли бегъл поглед към колата и видя дамска чанта на предната седалка и куфар на пода отзад.

Почука на кухненската врата, но не получи отговор. Изчака малко, а после — понеже не можеше да си тръгне просто така — завъртя дръжката. Вратата се оказа отключена. Макар и разтревожена, да не би да я арестуват за нахлуване, Сузи все пак отвори и влезе в кухнята.

И тогава започна да пищи.

Натали Рейнс лежеше на пода. Бялата й плетена жилетка беше изцапана с кръв. Очите й бяха затворени, но от устните й се проронваха сподавени стонове.

Сузи приклекна до нея, сграбчи мобилния си телефон и набра 911.

— Уолнът Стрийт номер осемдесет, Клостър — изкрещя тя на операторката. — Натали Рейнс. Вероятно е била простреляна. Бързо, бързо. Умира!

Изпусна телефона. Погали Натали по главата и занарежда успокоително:

— Госпожо Рейнс, ще се оправите. Ще изпратят линейка. Всеки момент ще пристигне, обещавам.

Стоновете на Натали заглъхнаха. Секунда по-късно сърцето й спря.

Последната й мисъл бе една реплика на Бланш Дюбоа в края на пиесата: „Винаги съм разчитала на милосърдието на непознати“.

3.

Снощи сънува Марк един от онези смътни, обезпокоителни сънища, в който чуваше гласа му и обикаляше тъмната като пещера къща, за да го търси. Емили Кели Уолъс се събуди с познатото потискащо чувство, обземащо я обикновено след такъв сън, но твърдо решена да не му позволи да помрачи деня й.

Хвърли поглед към Бес, четирикилограмовата малтийска болонка, подарък от брат й Джак за Коледа. Бес спеше на другата възглавница и тази гледка мигом утеши Емили. Тя се измъкна от леглото, грабна плътната роба и вдигна неохотно събуждащата се Бес. Заслиза по стълбите на къщата в Глен Рок, Ню Джърси, където бе живяла през почти целия си трийсет и две годишен живот.

След смъртта на Марк в Ирак преди три години Емили реши, че не иска да остава в апартамента. Около година по-късно, докато тя се възстановяваше от операцията, баща й Шон Кели й приписа тази скромна къща в колониален стил. Отдавна овдовял, той смяташе да се ожени повторно и да се премести във Флорида.

— Ем, разумно е — настоя той. — Няма ипотека, данъците не са високи, познаваш повечето съседи. Опитай. После, ако не ти хареса, можеш да я продадеш и ще разполагаш с пари.

Всичко обаче потръгна чудесно, помисли си Емили, докато бързаше към кухнята с Бес под мишница. Обожавам да живея тук. Кафе-машината, нагласена да се включи в седем часа, писукаше и подсказваше, че кафето е готово. Закуската се състоеше от прясно изцеден портокалов сок, препечена филийка и две чаши кафе. После Емили се качи горе, за да вземе душ и да се облече.

Ярък червен гердан от костенуркова черупка прибави свежа нотка към миналогодишния тъмносив костюм с панталон. Подходящ за съда и противоотрова за днешното мрачно мартенско утро и съня за Марк. Емили се зачуди дали да остави спусната правата си кестенява коса, но после размисли и я прибра на тила. Последва леко гримиране. Докато закопчаваше малките сребърни обици, й мина през ум, че вече не си дава труд да слага руж докато беше болна, никога не пропускаше.