Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 73

— Ще бъде прекрасно. Задължително. Ти и аз… заедно.

Задължително! Понякога с думи не можеш да кажеш всичко и тогава говори тялото ви. Сега беше същият случай. Ръцете ми я прегърнаха, притиснаха към себе си, устните ми се долепиха до нейните.

Тя ми отговори със същото, ръцете й лежаха на раменете ми, устните й бяха ласкави. Това продължи толкова малко, че впоследствие не бях сигурен дали изобщо го е имало. Топлината внезапно изчезна, всичко стана лошо.

Тя не се бореше с мен, не се опитваше да ме отблъсне, но устните й изведнъж станаха безжизнени, а очите абсолютно празни. Тя така си и стоеше, докато не отпуснах ръце и не се отдръпнах. След това отново седна в креслото.

— Какво стана? — попитах я аз.

— Хубаво личице — това ли е всичко, за което мечтаете? — попита тя, като почти се разрида. Страдание изкриви лицето й. — Всички мъже си приличат… всички сте еднакви.

— Невероятно! — извиках аз раздразнено. — Вие искахте да ви целуна, не отричайте! Какво се промени в мислите ви?

— А бихте ли поискали да целунете нея?! — извика Ейнджълин в пристъп, който не можех да разбера. Дръпна тънка верижка от вратата си и ми я хвърли. На нея висеше малък медальон, още топъл от тялото й. При падането на светлината под определен ъгъл на него ясно се виждаше изображение. Успях да хвърля само един поглед на снимката, на нея беше момиче. Ейнджълин промени намеренията си, тя издърпа медальона и започна да ме блъска към вратата. Затвори я след мен и я заключи.

Без да обръщам внимание на учудения пазач, се запътих към стаята си. От една страна трябваше да бъда във възторг, нали Ейнджълин ми даде знак, че е добре разположена към мен, макар и за миг. Но какво означава внезапното й охлаждане и снимката… Защо я носеше?

Макар да я видях само за миг, беше достатъчно. На снимката беше младо момиче, може би нейна сестра. Ужасните генетични закони гласят, че е възможен неопределен брой комбинации. Това момиче беше отвратително уродливо, друга дума просто нямаше. И работата не беше само в един фактор, като например гърбица, издадена челюст или стърчащ нос. Тук имаше комбинация на чертите, съставляващи единно отблъскващо цяло. Във всеки ще предизвика отвращение.

И разбрах, че съм невероятно глупав. Да, Ейнджълин ми даде да надзърна в най-дълбоките причини за това, което я е пречупило, унищожило е живота й.

Разбира се, момичето на снимката беше самата Ейнджълин.

Веднага станаха ясни и много други неща. Колкото пъти я гледах, винаги се учудвах как може такава похабена същност да се намира в такава очарователна опаковка? Сега отговорът бе ясен — не бях виждал първоначалната опаковка. Мъжът може по някакъв начин да търпи уродливостта си, но какво би трябвало да чувства една жена в подобна ситуация? Как да живее, когато всяко огледало е твой враг и хората веднага се извръщат, когато те видят? И какво да прави, когато за щастие или нещастие си надарен с остър наблюдателен ум, който всичко вижда и осъзнава, прави неутешителни изводи, измъчва се от знаците на отвращение?

Някои момичета биха могли да завършат живота си със самоубийство, но не и Ейнджълин. Мога да предположа какво е направила. Презирайки себе си, ненавиждайки своя свят и хората в него, тя не е изпитвала угризения на съвестта, замисляйки престъпления с цел добиване на пари. Пари за операция, която ще унищожи някакъв недостатък, уродство. След това още пари за следваща операция. След това някой се е опитал да я спре веднъж, но тя леко, възможно дори и с удоволствие, го е убила. Бавен, труден подем към красотата, с достоен за възхищение разум.