Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 72

— Махнете пистолета, Брант… Всичко свърши — каза тя спокойно. Подчиних се, но само след като се убедих, че князът е в безсъзнание и помощта ми не е необходима. Тя се справи сама. Когато се изправих, тя вече си отиваше и се наложи да я догонвам. Спирайки пред стаята си, подхвърли през рамо: „Чакайте тук.“

Не е нужно да бъдеш много прозорлив, за да предвидиш настъпването на лоши времена. Идвайки на себе си, князът несъмнено ще вземе нужното решение и за Ейнджълин, и за революцията. Размишлявах над тези въпроси, когато тя ме повика.

Раменете й бяха покрити с лек шал, прикриващ разкъсаната рокля. Външно изглеждаше спокойна, но скритият блясък в очите издаваше вълнението й. Заговорих за това, което, както ми се стори, я безпокоеше най-вече.

— Искате ли да изпратя княза към родовитите му предци в семейната гробница?

Тя поклати глава отрицателно.

— Той още ще потрябва. Ще успея да се справя с темперамента си, дръжте и вие под контрол своя.

— С това при мен всичко е наред. Но нима мислите, че след станалото ще може да продължавате да работите с него? Между другото, той има сериозна травма на главата.

Подобни мисли не я обременяваха, тя махна с ръка.

— Все още мога да го управлявам и той ще прави всичко, което поискам, разбира се, в пределите на разумното. Като ограничения служат собствените му природни способности, за което не знаех, когато го назначих за глава на въстанието. Жалко, че страхът бавно разрушава първоначалната решителност на намеренията му. Но той все още се смята за главатар и трябва да го използваме като такъв. И силата, и властта трябва да бъдат в наши ръце.

Аз не съм бавен човек, но внимателен. Преди да отговоря, обмислих думите й от всички страни.

— Какво означава това ние и наше? Къде е моето място тук?

Ейнджълин се разположи на креслото и отметна от челото си прелестните си златни коси. В усмивката й имаше около две хиляди волта и те бяха предназначени за мен.

— Искам и вие да участвате в това заедно с мен — каза тя с топла интонация. — Като партньор. Отпред държим княз Рденрант, докато не достигнем пълен успех, след това го отстраняваме и всичко останало правим сами. Съгласен ли сте?

— Да — казах аз. След това с особено въодушевление: — Да… — за първи път бях толкова еднословен, трябваше отново да се концентрирам. — И все пак защо аз? Обикновен телохранител, който преди всичко се грижи за възстановяване на правата си? Не е ли много голям скокът от момче за всичко до председател на правителството?

— Защо питате, след като всичко разбирате — каза тя и се усмихна, от което температурата в стаята се вдигна с още десет градуса. — Можете да ръководите това дело толкова добре, колкото и аз, това ви харесва. Заедно ще направим тази революция и ще завоюваме планетата. Какво ще кажете?

Докато тя говореше, аз ходех назад-напред. Тя стана, взе ръката ми и ме спря. Топлината на пръстите й ме гореше през дрехите. Лицето й беше право срещу мен, усмихващо се, а гласът й стана кадифен и нисък — такъв никога не го бях чувал.