Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 69

Разбира се, това момиче малко приличаше на Ейнджълин, но не можеше да има никакво съмнение. Променила си е лицето и цвета на косите, но и на новото лице грееше същото ангелско изражение, както и преди, фигурата беше приблизително същата, с изключение на възможни малки подобрения. Нейната трансформация беше повърхностна, не като при мен.

— Това е граф Дийбщол — каза князът, спирайки върху нея замъгления си поглед. — Човекът, когото искахте да видите, Анжела — и така, тя си оставаше ангел, само че с друго име. Това е лош навик. Познавах няколко човека, които бяха хванати само защото избираха името си да прилича на старото.

— Благодаря ви, Каситор — каза тя. — Много любезно от ваша страна да доведете при мен граф Дийбщол — допълни тя със същия тих празен глас.

Каси явно очакваше по-топъл прием. Пристъпвайки от крак на крак, той си мърмореше нещо под носа. Но все пак температурата на приема Ейнджълин-Анжела остави същата, може би дори я намали с още градус-два, преглеждайки някакви документи на бюрото. Въпреки състоянието си, князът разбра всичко. Той излезе, мърморейки нещо отново, и този път разбрах, че това беше най-късата и груба дума на местния диалект. Останахме сами.

— Защо излъгахте, че сте служили в Звездната Гвардия? — попита тя абсолютно спокойно, продължавайки да се рови в документите. Направих подобие на саркастична усмивка, изтупах несъществуваща прашинка от ръкавите си.

— Не можех да разкажа на тези прекрасни хора с какво съм се занимавал в действителност през всичките тези години — очите ми излъчваха добродушие.

— А с какво сте се занимавали, Брант? — попита тя с все същия равен, лишен от емоции глас.

— А това си е вече моя работа — казах аз в нейната тоналност. — И преди всичко бих исках да узная, коя сте вие и как е станало така, че имате по-голямо влияние от Великия Княз? — реших да вървя направо, но това не я смути, и тя отново завладя инициативата.

— Е, доколкото тук имам голямо влияние, мисля, че ще намерите желание да отговаряте на въпросите ми. Не се страхувайте, че ще ме шокирате, ще се учудите колко много неща знам за вас.

Не, възлюбена Ейнджълин, нищо няма да ме учуди. Но не можех да изложа всичко без всякаква съпротива.

— Зад цялата тази история с революцията стоите вие, така ли? — казах аз в утвърдителна, а не въпросителна форма.

— Да — каза тя и остави документите на бюрото, за да ме вижда.

— Тогава трябва да знаете. Занимавах се с контрабанда. Това е много интересно занимание, ако знаеш къде какво да вземеш. След няколко години разбрах, че това е най-изгодният бизнес. Но в края на краищата някои правителства видяха в мое лице конкурент, при това опасен. Искаха да крадат еднолично. Под натиска на обстоятелствата се върнах в своята тиха родина на почивка.