Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 67

Князът, разбира се, не мислеше в тази насока. Ейнджълин много тънко бе играла с предразсъдъците и личното му самолюбие. Внезапно Князът се наведе напред и почука с пръст по скалата на робота.

— Погледнете го! — викна той. — Налягането падна на осемдесет фунта! А по-нататък, както разбирате, той изобщо ще престане да съобразява и ще рухне на пода. Поддържай налягането, идиот, поддържай налягането!!!

Вътре в робота нещо прещрака, той остави подноса с чашите на стола. Отпих голяма глътка и започнах да наблюдавам с наслаждение. Раздразнително бавно приближавайки се до камината, той отвори вратичката на корема си, откъдето изригна пламък. Загреба порядъчна порция антрацит с въглищната лопатка, изсипа я вътре в себе си и отново затвори вратичката. Гъст черен дим запълни стаята. Естествено, не подхождаше за вътрешни помещения.

— Вън, дръвник, вън! — кресна князът, задъхвайки се от кашлица. Димът започна да се разсейва. Налях си още и реших първо да изясня всичко възможно за Рденрант.

Трябваше да действам по-активно, ако искам да хвана Ейнджълин. Цялата постановка ясно подчертаваше присъствието й, но самата тя не се виждаше. В гостната срещнах няколко човека от обкръжението на княза. Един от тях, Курт, млад, беден дворянин, ми показа замъка, състоящ от кули и малки пристройки, обградени с висока стена, отделяща ги от собствения им град. Не се виждаха никакви явни признаци за плановете на княза, наблизо няколко въоръжени доброволци отработваха някакви мудни хватки. Всичко изглеждаше прекалено мирно, за да прилича на истинско, но нали все пак ме докараха тук. Това не бе случайно. Зададох деликатно няколко въпроса на Курт и той любезно ми отговори. Подобно на повечето бедни дворяни, той беше недоволен от централната власт, макар, разбира се, да не възнамеряваше да прави нещо особено. Завербували са го, готов е да поддържа плановете, макар самата идея да не му е много приятна. Това, че не ми каза цялата истина, стана ясно в края на разговора.

Покрай нас минаха две жени и Курт каза, че това са жените на други офицери.

— Вие също ли сте женен? — попитах аз.

— Не. Нямаше време. А сега мисля, че не ми е до това. Когато всичко свърши и животът влезе в нормално русло, може и за това да помисля.

— Вярно — съгласих се аз. — А князът? Женен ли е? Толкова години ме нямаше тук, че съм изпуснал много неща. Жени, деца и други подобни — стори ми се, че като отговаряше, малко се заплете.