Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 6

Нормална полицейска предвидливост: щях да се учудя, ако това не се беше случило. Цел на пътуването ми бе една вътрешна система. Този път не възнамерявах да правя междузвезден скок, както постъпвах обикновено след голяма работа, нямаше нужда от това. За голяма работа моносветът като малка система не стига, но Бета Мингус имаше около дванайсет планети с условия, подобни на земните. Само на планета III сега беше малко по-топло, на останалите времето беше чудесно. Търговска конкуренция вътре в системата липсваше, а полицейският департамент, според сведенията ми, не работеше кой знае как. Те трябваше да си платят за това. Билетът ми беше за Морий, номер XVIII — голяма, в основни линии селскостопанска планета.

На космодрума имаше няколко малки магазинчета. Внимателно ги огледах и взех нова торба с пълен комплект дрехи и необходимите пътни принадлежности.

Накрая минах през шивача. Той бързо ми приготви няколко костюма и униформена престилка, взех всичко това в пробната. За да избегна неприятностите, закачих единия от костюмите над оптичния bug на стената и нарочно започнах шумно да свалям обувките си, а през това време се заех да подправя току-що купения билет. На другия край на ножа за пури имаше перфоратор, с чиято помощ промених обозначения на билета код на местоназначението. Сега летях вместо към планета XVIII към планета X и при тази промяна на курса губех почти 200 кредита. В това е същността на метода ми. Никога да не увеличавам стойността, прекалено големи са шансове да те спипат с такъв билет. Ако намалите стойността му, дори това да бъде забелязано, всички ще решат, че това е грешка на машината, никой няма да се усъмни, тъй като да се губят пари при фалшифициране на билета е пълна безсмислица.

За да не предизвикам подозрението на полицията, свалих костюма от камерата и го пробвах. Когато всичко беше готово, имах още един час до тръгването на кораба. Отидох в автоматичното химическо почистване и след известно време получих всичките си дрехи изчистени и изгладени. Нямах нищо интересно за митничарите освен торбата, пълна с износени дрехи.

Те бързо ме пуснаха и аз се качих на кораба. Той беше пълен само наполовина и можех да седна до стюардесата. Флиртувах безуспешно с нея, докато тя не си отиде, записвайки ме в категорията: „Самец, нахалник, лепка“. Старата мома, която седеше до мен, ме класифицира в същия раздел, тя демонстрираше святото си презрение към мен, гледайки демонстративно през прозореца. Задрямах щастливо, тъй като да бъдеш забелязан и да попаднеш в определена категория в дадения случай е по-добре, отколкото да не бъдеш забелязан. Сега описанието ми беше както на всеки друг млад мъж, а точно това ми беше необходимо.

Когато се събудих, вече бяхме близо до планетата X и аз реших да подремна още малко, докато корабът се проверяваше от митничарите. Багажът ми не предизвика никакво подозрение, тъй като преди шест месеца предвидливо фалшифицирах документите, в които сега фигурирах като банков куриер.