Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 4

Късметът засега не ме напускаше. Когато отворих вратата на етажа, там нямаше никого. Не се забелязваха никакви опити да се спират излизащите и влизащите в зданието хора, повечето от тях дори не забелязваха телекамерата и няколкото копои около нея. Тръгнах натам.

За миг се оказах в полезрението на това студено стъклено око. Нищо не се случи — значи бях чист. Тази камера трябваше да има връзка с главния полицейски компютър. Ако описанието ми дори само в основни черти съвпадаше, светкавично щеше да бъде дадено указание на роботите и нямаше да успея да направя дори и крачка. Не можем да се състезаваме по скорост с тандема „компютър — робот“, тъй като реакцията им се измерва с микросекунди, но можем да ги надхитрим, което аз отново и направих.

Взех такси през десет квартала оттук. Оказвайки се на значително разстояние, взех второ, но едва в третото се почувствах в безопасност и се насочих към космодрума. Звуците на сирените зад мен ставаха все по-слаби и по-слаби и само една случайна полицейска кола тръгна срещу мен.

Те организираха страшна суетня около тази глупава кражба, но така става винаги в тези свръхцивилизовани светове. Престъплението сега е такава рядкост, че полицаите наистина излизат от кожата си веднага щом се докопат до нещо. Не мога да ги порицая за искреното служебно натягане. С цялата си душа смятах, че трябва да са ми благодарни за това малко удоволствие, с което наруших еднообразната тъпота на живота им.

Глава 2

Пътуването към космодрума, разбира се, разположен далеч от града, мина спокойно. Най-накрая можех да се отдам на спокойното течение на мислите си. Имаше време дори да пофилософствам малко. Най-после отново можех да се насладя на хубава пура. В предишния си живот пушех само цигари и никога не нарушавах това правило, дори когато бях сам. Пурите бяха чудесни, макар и отлежали половин година в специалната кутия в чантата с дрехите. Дръпнах дълбоко, разглеждайки мяркащия се покрай мен пейзаж. Хубаво е да бъдеш свободен от работа, но също толкова хубаво е и да се намираш на работа.

Аз бих се затруднил да отговоря кой от тези периоди ме удовлетворява повече и ми доставя повече удоволствие — всеки си имаше своите прелести и преимущества.

Животът ми толкова се отличава от живота на повечето хора на нашето общество и се страхувам, че дори няма да мога да им го обясня. Те живуркат в богат, много богат съюз на световете, където практически вече е забравено какво означава думата „престъпление“.

Въпреки века на генетичния контрол съществува малка група недоволни, а още по-малко е числото на тези, които изобщо не приемат господстващите социални порядки. Някои от тях биват идентифицирани рано и бързо се вкарват в нормата. Други не показват слабостта си и когато станат възрастни, крадат по малко — нощни кражби по домовете, в магазините или нещо от този род. След това се покриват за седмица или месец в зависимост от степента си на съобразителност. Но благодарение на последните постижения на техниката полицията ги открива и залавя.