Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 7

Междупланетният кредит почти напълно отсъстваше на тази планета и митничарите бяха свикнали да виждат купища пари, превозвани натам и обратно.

Почти автоматично, прикривайки следите си, се прехвърлих в големия център за текстилна промишленост Бругх, разположен на повече от хиляда километра от мястото на приземяването ми. Използвайки напълно променените идентифициращи документи, се регистрирах в тихо хотелче в предградието.

Обикновено след голям удар, подобен на последния, почивах месец-два. Това беше необходимо, макар да не изпитвах такава потребност. Като се разхождах из града и правех малки покупки, се оглеждах за възможност за нов удар. Възстановявайки едновременно с това личността на Джеймс ди Грийс. Ден след ден се убеждавах, че изглеждам все по-добре и по-добре.

Винаги съм успявал да се измъкна от лапите на закона и една от многото причини бе тази, че никога не се повтарях. Измислях някакъв малък чудесен трик, след това изчезвах и никога повече не се връщах на същото място. Единствената обща черта на всички тези трикове беше, че те носеха пари. А единственото, което още не бях успял да направя, това бе въоръженият грабеж. Време беше да обмисля и този вариант.

Докато възстановявах коремчето на Хлъзгавия Джим, обмислях плана на операцията. Когато напръстниците с нови отпечатъци бяха готови, операцията бе вече планирана.

Както и всеки наистина добър удар тя беше гениално проста.

Възнамерявах да се заема с Моранс — най-големия магазин в града. Всяка вечер точно по едно и също време брониран автомобил откарваше дневния оборот на универсалния магазин в банката — гигантска сума в кредитни билети. Пред мен имаше един-единствен реален проблем: как сам човек може да отнесе такова огромно количество пари. Когато получих отговор на този въпрос, операцията можеше да се смята за готова.

Всички приготовления се водеха от мен, разбира се, мислено, докато отново не се превърнах в Джеймс ди Грийс. Щом коремчето ми се закръгли, почувствах, че отново влизам във форма. Почти с удоволствие запалих първата пура и пристъпих към работа. Ден или два за няколко глупави кражби, и бях готов. Ударът беше планиран за следващия ден след обяд.

Купеният от мен голям фургон с някои изменения, които направих, беше ключът за операцията. Паркирах го в Г-образната алея на половин миля от Моранс. Фургонът почти напълно блокираше алеята, но това не беше кой знае какво, тъй като я използваха само рано сутрин. Тръгвайки бавно обратно към магазина, стигнах пред него почти едновременно с бронираната кола. Дадох си вид, че изучавам стената на огромното здание, докато охраната носеше парите. Моите пари.

Мисля, че у някои хора със слабо въображение ситуацията би предизвикала благоговеен ужас. Най-малко пет въоръжени пазача стояха около входа, двама отстрани, няколко вътре, а също шофьорът и помощникът му. Като допълнителна предпазна мярка до колата бръмчаха и три мотоциклета. Те трябваше да съпровождат автомобила в качеството им на прикритие. О, много впечатляващо! С мъка подтиснах усмивката си, когато помислих какво ще стане с тези най-щателно замислени предпазни мерки.