Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 41

Стигнахме Фрайбурбад към обяд. Зуг практически не ме въвличаше в разговора, предпочиташе той да говори, затова няколкото ми неопределени изказвания го удовлетвориха напълно.

С голямо удоволствие се почерпи с концентратите от моя пакет и в отговор ми подаде манерка с някаква течност, приготвена в планинското му жилище. Вкусът й беше ужасен, в устата ми остана вкусът на желязна стружка, потопена в сярна киселина. Но след няколко глътки всичко дойде на мястото си и ние весело заплувахме към миришещия на риба док в предградието. Когато акостирахме, едва не потопихме голямата лодка, което ни се стори ужасно забавно — това ще ви даде представа за състоянието ни. Тръгнах към града и поседях в парка, докато мозъкът ми не се проясни.

Старото и новото бяха тук рамо до рамо, здания от пластмаса съседстваха с тухлени и измазани постройки. Желязо, стъкло, дърво, камък се бяха смесили в една неразделима сплав. Също така и хората, облечени в странна амалгама от типове и стилове. Аз повече се интересувах от тях, отколкото те от мен, и някакъв робот ми обърна внимание. Той размахваше пред мен вестници с големи заглавия и викаше имената в ухото ми, докато не му се подчиних и не взех вестник, за да се отърва от него.

Валутата на Лигата се употребяваше тук заедно с местните пари и роботът не изрази протест, когато пуснах монета в отвора на гърдите му. Той ми даде рестото във фрайбурски гулдени, несъмнено по разорителен курс.

Всички новини бяха абсолютно тривиални, но обявите и рекламите ме заинтересуваха. Прегледах списъка на големите хотели, сравнявайки комфорта и цената.

Това ме накара буквално да се ужася. Колко бързо губим старите навици. Само месец честен живот и вече разсъждавах като порядъчен човек.

— Ти си престъпник! — процедих през зъби и се изплюх върху надписа „НЕ ПЛЮЙ“. — Презираш закона и прекрасно минаваш и без него. Ти си законът за себе си и най-честният човек в Галактиката! Ти не нарушаваш никакви правила дотогава, докато не те засягат, и ги нарушаваш всеки път, когато имаш нужда от това.

Всичко това беше истина и аз се презирах, че толкова бързо съм го забравил. Този малък период честност в Корпуса ми подейства като зараза, разрушавайки всичките ми най-добри антисоциални тенденции.

— Мисли как да откраднеш! — извиках аз толкова силно, че изплаших момичето, разхождащо се по пътеката. Досетих се, че ме е чула и й хвърлих толкова злобен поглед, че тя сметна за по-разумно да се скрие. Аз също станах и тръгнах в противоположната посока, оглеждайки се за възможност да направя нещо по-съществено. Реших да възстановя предишния си начин на живот, преди да се заема с търсенето на Ейнджълин.

Възможност се появи много скоро и след десет минути планът бе готов. Цялото необходимо оборудване беше с мен. Това, което можеше да ми потрябва за работа, го прехвърлих в джобовете и пояса си, а чантата дадох на гардероб.