Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 40

Събуждах се през нощта без видима причина, но окончателно дойдох на себе си, когато вече беше светло. Нещо не беше наред и когато чух глас, разбрах какво ме е будило цяла нощ.

— Към Фрайбурбад ли отивате? Разбира се, къде другаде може да отивате. Аз също съм натам, качвайте се в лодката. Стара лодка, но добра. Ще се поразходим…

Гласът бърбореше и бърбореше, но не го слушах. Проклинах се, че неочаквано попаднах пред погледа на това момче с „несекващ глас“. Той плуваше покрай брега в малка лодка: тя седеше ниско във водата, натоварена с вързопи и денкове, и над всичко това стърчеше глава. Докато челюстите му продължаваха да се движат, имах възможността да го разгледам внимателно.

Беше с дълга рошава брада, стърчаща на всички страни, и малки тъмни очи, скрити под невероятно окъсана шапка, очи, каквито никога не бях виждал. Ако този чудак не бе следовател, то случайната среща можеше да има голямо значение за мен и да се окаже изключително навременна.

Когато този дивак спря да си поеме дъх, реших да приема поканата му и хванах въжетата, за да дръпна лодката по-близо. Метнах чантата на рамо, хванах пистолета в джоба си и скочих вътре. Нямаше никакви причини за безпокойство, както се оказа.

Зуг, така се наричаше бърборкото, както успях с много голям труд да си изясня това в процеса на безкрайния му монолог, пусна зад борда мотора, прикрепен към кърмата и го включи. Това беше атомен топлинен преобразовател, прост и ефективен. Нямаше триещи се части, той просто всмукваше вода от езерото, загряваше я до кипване и я изхвърляше под натиска на парата вече през друг отвор. По време на движението практически нямаше никакъв шум, лодката се плъзгаше като с магия.

По отношения на Зуг всичко се оказа нормално, и макар още да не се бях избавил стопроцентово от подозренията и да продължавах да държа ръката си на пистолета, срещата с него очевидно беше голям късмет. Започнах да разбирам откъде извира този неудържим поток от думи. Той беше трапер, каращ кожи в магазина след много месеци самота и мълчание. Видът на човешко лице е предизвикал в него това словоизлияние, което не се и опитвах да спра, тъй като фактически той отговаряше на незададените ми въпроси.

Много грижи ми създадоха дрехите. В края на краищата реших да остана в пътния си костюм, оцветен в неутрални тонове. Виждали сте такива, разпространени в малко вариации на всички планети на Галактиката, затова Зуг не му обърна особено внимание. Вероятно иначе не бе бъбрив, но беше любител на дрехите. Куртката му беше направена по-скоро от местни кожи. Тя беше пурпурночерна и много красива въпреки калта и боклука, полепнали по нея. Панталоните му бяха направени от машиннотъкано сукно, а ботушите, както и моите — от „вечна“ пластмаса.

Техниката на Зуг беше потвърждение на впечатлението, създадено от дрехите. Смесица на старо и ново. От свят, подобен на Фрайбур, неотдавна влязъл в Лигата, бе трудно да се очаква нещо друго. Електрическа пушка, опряна на сноп стрели за арбалет, създаваха типична картина. Несъмнено той еднакво използваше и едното, и другото. Седнах на меките денкове и започнах да се наслаждавам на пътешествието и изгряващото слънце, заливан от неспирен водопад от думи.