Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 39

Пътешествието приближаваше към своя край. Прерових цялото корабно имущество и взех някои неща за по-нататъшно използване. Внимателно избрах различни бъгове. А да възстановя външността на Хлъзгавия Джим ми достави огромно удоволствие. Разширители в ноздрите, възглавнички под бузите, боя за коса — и старият боен кон отново бе готов за работа.

Погледнах се в огледалото… изругах… и започнах да свалям цялата маскировка толкова внимателно, колкото я бях сложил. Нали за мен винаги беше закон да не се отпускам по време на работа! Шаблонното поведение винаги води до неприятности! Инскин прекрасно познаваше старата ми външност и вероятно и двете ми описания бяха разпратени навсякъде.

Сега вече по-внимателно сложих грима и създадох нещо съвсем различно. Създадох го много просто — за сметка на промените в лицето и косата. По-сложна работа би изисквала по-нататък повече време за поддържане в добър вид на външността ми, а Фрайбур беше голям въпросителен знак и не исках там да мисля за нещо подобно. Исках да ходя спокойно, да претърся всичко и да разбера дали тук няма следи от Ейнджълин.

Оставаха още два дни корабно време и ги загубих за приготвянето на различни видове приспособления, които можеха да ми послужат: минигранати, тайни пистолети и т.н. Щом се раздаде сигналът за края на рейса, събрах всички останали боклуци и ги унищожих.

Единственият град с приличен космодрум на Фрайбур беше Фрайбурбад, разположен на брега на огромно езеро, огромен водоем с чиста вода. Като гледах слънчевите зайчета, бягащи по неговата повърхност, внезапно почувствах желание да се изкъпя. Този повик явно беше предизвикан от желанието да скрия кораба. Да го скрия на дъното в дълбоката част на езерото, където винаги ще ми бъде под ръка, ако ми се наложи да го използвам.

За да не попадна на радар, се снижих зад зъбчатата планинска верига. Преминавайки в тъмнината над езерото, открих навигационния радар на космодрума, но корабът ми беше прекалено далеч от брега. Бурята намаляваше видимостта и желанието ми да се изкъпя. Близо до брега открих дълбоко под водата канал и се снижих над него, като събрах всичко необходимо в чанта. Глупаво беше, разбира се, така да се товаря, но сърце не ми даваше да оставя всички тези прекрасни прибори от Корпуса на дъното.

Слагайки всичко във водонепроницаем пакет, облякох скафандъра и преминах в шлюза. Дъжд и тъмнина се стовариха върху мен, когато заплувах към невидимия бряг. По-скоро си представих, отколкото чух, бълбукането зад мен, когато корабът постепенно потъна.

Да се плува със скафандър е толкова неудобно, колкото и да се занимаваш с любов в космоса, в безтегловност. Добрах се до брега в състояние близко до изнемога. Измъквайки се от скафандъра, с голямо удоволствие наблюдавах как той се превръща в шлака от топлината на трите термитни бомбички. С още по-голямо удоволствие изпратих с ритник тази шлака в езерото. Непрекъснатият дъжд скри всички следи от огъня. Явно в такъв дъжд дори блясъкът от термит не можеше да се различи отдалеч. Мокър и жалък се наврях под водонепроницаемия плащ и зачаках утрото.