Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 43

Всичко вървеше по плана, освен едно магаре от охраната, ужасно досаден. Стори му се, че нещо не е в ред и започна да стреля наляво и надясно. Добре, че не уби никого. Взех му пистолета и го ударих с него по главата.

Димът близо до вратата стана много плътен, това не позволяваше да се види отвън какво става вътре в банката. Те, разбира се, знаеха, че става нещо лошо: двама полицая извадиха пистолетите си и се хвърлиха вътре… но веднага станаха толкова безпомощни, колкото и всички останали. Организирах помощ на пострадалите и започнах леко да ги побутвам към вратата. Когато се образува достатъчно голяма група, ги събрах и всички заедно изпълзяхме на улицата. Очилата си пъхнах в джоба, а очите си затворих, пропускайки само малко газ. Някакви вежливи хора ми помогнаха, благодарих им, изтрих сълзите си с ръка и поех по своя път.

Колко е лесно всичко. Лесно, ако планът е измислен предварително и ти не рискуваш напразно. Духът ми беше бодър, а кръвта весело бягаше по вените ми. Животът отново стана прекрасен и интересен. Сега ще бъде лесно да открия следите на Ейнджълин. Сега нямаше нищо, което да не мога да направя.

Намирах се на гребена на емоционална вълна. Наех стая в хотела за космонавти близо до летището, приведох се в ред и тръгнах да изследвам прелестите на живота.

Наоколо имаше много „весели“ заведения и реших да се разходя из тях. Закусих в едно и след това във всяко следващо пийвах по чашка. Ако Ейнджълин е на Фрайбур, тя скоро ще посети тези места. Тук трябва да са следите й, чувствах това с всички фибри на тялото си, както един престъпник чувства друг.

— Няма ли кой да покани едно момиче да пийне нещо? — чух равнодушен глас на проститутка и без интерес обърнах глава. Момичетата, бледи създания на нощта, вече бяха излезли да практикуват вечерния си занаят. Получих достатъчно предложения — външният ми вид ме правеше да приличам на космонавт в отпуск, а това винаги е било прекрасен източник на доходи за тези кокошчици.

Тази изглеждаше по-красива от предишните, поне беше по-добре сложена. С интерес, след това с възхищение започнах да я наблюдавам. Полата й беше тясна и къса, с големи цепки отстрани. Високите токове създаваха при ходене въртеливо движение на бедрата, и това имаше потресаващ ефект. Тя стигна до бара и се обърна, давайки възможност на всички добре да я огледат. Блузката й беше направена от тесни бляскащи ивици, закрепени само отгоре и отдолу. По време на ходене ивиците се разделяха, откривайки кожата, гладка и загоряла. Завладя ме груба животинска страст.

Очите ми в края на краищата достигнаха лицето й — дълго пътешествие, ако се сметне, че започнах от коленете — те бяха много привлекателни. Нещо познато…

И в този момент сърцето ми падна в петите и се вкопчих за креслото си. Изглеждаше невероятно, но беше така.