Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 2

Нито един от роботите не погледна как се спуснах надолу, и бих се учудил невероятно много, ако това беше иначе. Всички те са от остарелия М-тип, годни само за проста, еднообразна работа. Абсолютно все едно им беше защо махат етикетите от пълните консервени кутии и какво се намира на другия край на конвейера, който доставяше тези кутии през стената. Те не вдигнаха поглед дори тогава, когато отворих вратата, която никога не бе отваряна, водеща отвъд стената. Не я затворих, тъй като сега тайните вече нямаха никакъв смисъл.

Вървейки покрай гърмящия конвейер, минах през грубата дупка, която бях пробил в стената на правителствените складове. И конвейера бях направил сам, и дупката — нелегално, разбира се.

Към склада водеше още една врата, автотоварачът деловито слагаше консерви на лентата на конвейера, изгребвайки ги от огромен контейнер. С микромозъка си той дори не приличаше и на робот. Заобиколих го и продължих по-нататък по прохода. Звуците на продоволствената ми дейност замираха зад гърба ми. Усмихнах се на няколко приятни спомена.

Това беше един от моите малки трикове. На ниска цена наех един склад, който бе залепен за правителствените складове. Обикновена дупка в стената — и получих достъп до цял асортимент от разнообразни трайни стоки, които, както ми беше известно, в такива големи складове не са били докосвани с месеци, а дори и с години. Не бяха докосвани, разбира се, докато ме нямаше.

След пробиването на дупката направих конвейера, всичко останало бе въпрос на техника. Наех роботи да отлепват старите етикети и да лепят нови, които отпечатвах аз. Асортиментът ми беше най-добрият, а цените естествено много ниски. Можех да си позволя да продавам по-евтино от конкурентите и по такъв начин да получавам значителна печалба. Местните търговци бързо разбраха изгодата си и имах поръчки за месеци напред. Това беше отлична операция и тя можеше да продължи още дълго.

Бързо подавих в себе си този поток мисли. Едно от основните правила на моя бизнес беше, че щом операцията е приключена, значи е приключена! Изкушението да се продължи поне още един ден и да се получи още един чек можеше да стане погубващо. Ах, колко добре знаех това. Знаех също така, че това е и най-добрият начин да се запознаеш с полицията.

Обръщай се и се омитай.

А на другия ден се заеми със същото.

Това е моят девиз, и той е прекрасен, а всякакви мечти не са за мен. Изхвърлих от главата си всички мисли, когато стигнах края на прохода. Отвън сега беше пълно с полицаи и трябваше да действам бързо и безпогрешно. Бърз поглед наляво и надясно. Две крачки напред, натискам копчето на асансьора. Сложих в този асансьор прибор, който показваше, че го използват не повече от един път месечно.

Той се появи след три секунди, празен. Влетях в него, натискайки едновременно с това копчето „покрив“. Изкачването изглеждаше така, сякаш никога няма да свърши, но наистина само изглеждаше. То продължи точно четиринайсет секунди. Започна по-опасната част от плана. Моят 0,75 калибров беше в ръката ми, той щеше да се погрижи за един полицай, но не повече.