Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 35

Връщайки се в щаб-квартирата на Корпуса, се опитах да обясня всичко това на всемогъщия Инскин. Той ме гледаше със студени очи и се получи така, сякаш се оправдавам.

— Нали ви доведох линкора и Пепе — казах аз. — Може би след прочистването на личността му ще живее в съгласие със себе си. Ейнджълин ме надхитри и избяга. Не предвидих това. Но тя работи сто пъти по-добре от тези дръвници от Флота!

— За какво са тези емоции? — каза Инскин спокойно. — Никой не ви обвинява в нарушаване на дълга. Държите се така, като че ли имате нечиста съвест. Свършихте добра работа. Прекрасна работа. Огромна работа… като за първо задание…

— Ето, пак започвате — примолих се аз. — Пробутвате ми моята съвест. По-добре не я наблюдавайте… — посочих Пепе Перо, който седеше близо до нас в ресторанта. Той бавно дъвчеше нещо, мърморейки под носа си с безсмислено изражение на лицето. От мозъка му беше изтрита старата и внедрена нова личност. Остана само старото тяло на Пепе, което обичаше Ейнджълин и което открадна линкора.

— Психолозите работят над нова теория за тялото-личност — меко каза Инскин, — така че защо да не го подържим тук под наблюдение? Ако в новата личност се развият неговите криминални склонности, това ще ни позволи да го завербуваме за Корпуса. Какво мислиш за него?

— Нищо — отговорих аз. — След това клане, което извърши за приятелката си, можете да направите от него дори рязан бифтек. Но той ми напомня, че тя още не е заловена и се намира на свобода. Разхожда се и замисля нови престъпления. Искам да я намеря.

— Не — възрази Инскин. — Ти вече ме пита и аз ти отказах. Този въпрос сега не подлежи на обсъждане.

— Но аз мога…

— Какво можеш? — злобно ме погледна той. — Всички офицери в Галактиката имат описанието й и се занимават с издирването й. Нима можеш да направиш повече от това, което ще направят те?

— Няма да мога — изръмжах аз. Отместих чинията си, станах и казах колкото може по-естествено: — Разчитам на това да получа голяма кана с нещо подкрепително. Отивам си и ще удавя мъката си.

— Ще имаш кана. И забрави Ейнджълин. Ела при мен в 9.00 сутринта. По-здравомислещ.

— Робовладелец — промърморих аз, затваряйки вратата и тръгнах по коридора, излизащ от резиденцията на Инскин. Отдалечавайки се така, че да не се виждам, завих по посока на космодрума.

И така, вече започнах да използвам уроците на Ейнджълин. Ако имате план — привеждайте го в действие моментално. Не му давайте да залежи, да изгуби свежестта си, да позволи на други хора също да мислят за него. Сега въстанах срещу един от най-проницателните хора и вече само мисълта за това ми доставяше удоволствие. Наруших заповедта на Инскин, като се махнах от него от Корпуса. Махайки се не в прекия смисъл, а само за да свърша работата, която започнах за тях. Само че сега очевидно ще се наложи да правя всичко сам.

В стаята си имах инструменти, приспособления и прилична пачка пари. Това много би ми послужило в момента. Ще се наложи да мина без всички тези неща. Когато Инскин се замисли защо изведнъж се съгласих с него, искам да бъда в космоса.