Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 36

Механикът с робота-товарач подготвяха космолет на мястото за старт. Застанах до него и го попитах с официален тон:

— Това ли е моят кораб?

— Не, сър. Този е за пълномощния агент Нилсън. Ето че и той идва.

— Я изтичай до централния корпус и провери управлението оттам.

— Нова задача, Джими? — попита Нилсън, приближавайки се до мен.

Кимнах, като продължавах да го наблюдавам.

— Я нова, я стара. А как е тенисът ти? — вдигнах длан, изобразявайки ракета.

— О, с всеки изминат ден все по-добре — отговори той, обръщайки се към кораба си.

— Ще те науча на нов удар — казах аз, отпускайки ръба на дланта си върху врата му. Той беззвучно падна. Подхванах го и внимателно го сложих зад някакви струпани варели, без да забравя да взема от разтворените му пръсти кутията с ленти за курса.

Докато механикът още не беше успял да се върне, се затворих в кораба, сложих лента за курса в пулта и помолих за разрешение за излитане. Мина цяла вечност, докато светне зелената лампичка.

И ето че вече летя. Веднага щом пусковите ускорители преустановиха работата си, се хвърлих върху пулта за управление с отверка в ръка. В него задължително трябваше да има дистанционен блок, тъй като всички кораби на Корпуса трябва да могат да бъдат управлявани от разстояние. Открих това по време на един от първите ми тренировъчни полети на един от тези кораби, нали едно от положителните ми качества винаги е било любознателността. Разединих входните и изходните клеми и преминах в машинната зала.

Може би бях излишно подозрителен. Имах прекалено лошо мнение за човечеството. И за Инскин, който за всичко имаше своя гледна точка. По-доверчиви хора от мен вероятно щяха да игнорират радиоуправляемия заряд за самоликвидация, вграден в двигателя. Той може да се използва за взривяване на кораба в случай на пленяване. Не мислех, че ще го използват срещу мен, освен в изключителен случай. Въпреки това реших да го обезвредя.

Зарядът представляваше блок от бурмедекс, вграден в корпуса на двигателя. Капакът падна лесно и пред очите ми се разкри плетеница от кабели и жици, водещи към шестостенната глава, завинтена в средата на блока. Хванах го с пръсти, стиснах го силно, докато ми причерня пред очите, и се опитах да го завъртя. С последно усилие на късащата се плът и изкълчените стави го помръднах, а след това и го освободих. Той увисна на жиците като нерв на изваден зъб.

И изведнъж се взриви със силен трясък и облак гъст черен дим.

С противоестествено спокойствие гледах през този облак черен дим дупката в блока. Корабът и съдържанието му трябваше да се превърнат на прах.

— Инскин — казах аз, но гърлото ми пресъхна и гласът ми се накъса. — Инскин — казах аз отново, — получих вест от теб. Ти мислеше, че ми даваш оставка. Не, аз сам излизам от Специалния Корпус!

Глава 9

Почувствах облекчение. Отново бях сам и отговарях само за себе си. Корабът вече достатъчно дълго вървя по курсовата лента, избрана напосоки от купчината. Да ме хванат беше практически невъзможно, но можех да подготвя лента за нов курс.