Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 20

Преди да напусна хотела, наметнах отгоре дълга пелерина, скриваща мундира, но имах друг проблем с шлема, украсен със злато, и портфейла с документите.

Досега не знаех за всички възможности на псевдоробота М-3. Може би той щеше да ми помогне?

— Ей, ти, дребния и набития — извиках го аз, — имаш ли някакви отделения или чекмеджета? Ако имаш, покажи ги.

Помислих, че роботът се пръсна. В него имаше повече чекмеджета, отколкото в касов апарат: големи, малки, плоски, тесни, те изскочиха от него в различни страни. В едно имаше пистолет, две други бяха пълни с гранати, останалите — празни. Сложих шлема в едно, портфейла в друго и щракнах с пръсти. Чекмеджетата се пъхнаха навътре и металното му тяло станах гладко, както преди.

Сложих си модно кепе, закопчах пелерината и бях готов. Останалият ми багаж бе миниран: пистолети, газ, отровни игли и други подобни. В краен случай всичко щеше да хвръкне във въздуха. М-3 тръгна с асансьора надолу, а аз слязох по черното стълбище. Срещнахме се на улицата.

Тъй като все още беше ден, не взех въртолет, а наех кола. Бавно тръгнахме из страната и по тъмно пристигнахме в дома на президента Фераро.

Както подобава на ръководителя на богата планета, домът беше великолепен. Моите тайни предпазни мерки бяха се оказали, меко казано, просто смехотворни. Аз със своя тристакилограмов робот минах през охраната и сигнализацията без задръжки. Президентът Фераро, ерген, обядваше. Това ми позволи да изследвам кабинета му без пречки.

Там нямаше абсолютно нищо. Нищо свързано с войни и военни кораби. Виж, ако бях шантажист, друга работа. Тук можеше да се намери нещо по-лошо от политическа корупция.

Когато след обяда Фераро се върна в кабинета си, там беше тъмно. Чух как мърмореше нещо за слугите и започна да опипва ключа на лампата. Но преди да го намери, роботът затвори вратата и включи светлината.

Седях на масата, пред мен лежаха всичките му лични документи, затиснати отгоре с пистолет, постарах се да изобразя на лицето си свирепо изражение. Докато не се беше свестил от шока, изкомандвах:

— Приближете се и седнете, бързо!

В същия момент роботът така го бутна, че не му оставаше избор, освен да се подчини. Когато видя на масата документите, очите му се опулиха, в гърлото му нещо забълбука. Без да му дам да се опомни, му пъхнах под носа книжката си.

— Аз съм адмирал Тар от Великия флот на Лигата. Това са пълномощията ми. Можете да ги проверите.

Те не можеха да бъдат различени от истинските, затова не се тревожех изобщо. Фераро започна бавно да изучава книжата, след това провери печатите с ултравиолетови лъчи. Това му даде време да се съвземе и да премине в настъпление.

— Какво означава поведението ви? Нахълтали сте в кабинета ми, извършили сте кражба с взлом…