Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 19

Преди да започне да говори, аз се приближих до вратата и спрях.

— Чудесна планета! Великолепен климат! Идеално място за вила. Приветливи хора, винаги готови да се притекат на помощ. Това ми харесва. Приемете най-дълбоката ми благодарност. Много благодаря, че ме посрещнахте. Аз съм Великият княз Сент Анджело — разтърсих с ентусиазъм ръката му, слагайки там в същото време стотарка кредит. — А сега, вие естествено разбирате, че не е необходимо митничарите да оглеждат багажа ми. Да не отнемаме от времето ми. Корабът е отворен, те могат да проверят каквото желаят.

Маниерите, дрехите, скъпоценностите ми, лекотата, с която се разделях с парите, шикозните чанти можеха да означават само едно. Такъв богат човек няма да се занимава с контрабанда. Служителят промърмори нещо с усмивка, каза няколко думи по телефона и всичко беше уредено.

Група митничари залепиха етикети на багажа ми, погледнаха, колкото за вид, в куфара и ме пусна. Стиснах ръцете на всички, разбира се, не само ги стиснах, и тръгнах напред. Таксито беше извикано, шофьорът ми предложи хотел. Съгласих се с кимане, докато роботът подреждаше багажа ми.

Корабът беше абсолютно чист. Всичко, което ми беше необходимо за работа, се намираше в багажа ми. Имаше и нещо смъртоносно и избухливо и ако то беше открито, би ми причинило доста неприятности. Затваряйки се в помещението на хотела, реших да променя външността си и да сменя дрехите си. Роботът провери дали няма бъгове в стаята.

Отлично нещо са тези роботи на Корпуса. Те изглеждат и действат точно като слабоумните М-3. Но само външно. Умът им е остър, не по-лош от висококласните роботи. Освен това набитото тяло буквално е наблъскано с разни прибори и машини.

Той бавно се движеше из стаята, пренасяйки багажа ми и разопаковайки нещата ми, като при това не забравяше да изследва всеки дюйм от повърхността. Като свърши, той спря и ясно доложи:

— Всички стаи са проверени. Намерен е само един оптичен бъг на тази стена.

— Как можеш да го сочиш с пръст? — казах аз на робота. — Нали това може да предизвика подозрението на наблюдателя.

— Не, не може — отговори роботът с механична, уверена интонация. — Аз леко го докоснах и той сега бездейства.

При тези гаранции хвърлих разкошните дрехи и облякох черната униформа на адмирал на Великия флот на Лигата. Получих я с всички украшения, златни бродерии и пълен комплект документи. Не мисля, че беше ефектно украшение, но беше необходима за създаването на съответстващо впечатление на Цитануво. Както и на много други планети, тук разбираха от униформи. Момчета-разсилни, градинари, чиновници — всички имаха своя характерна униформа. Черният ми мундир изглеждаше ефектно и трябваше да привлича вниманието.