Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 22

Сега настъпи мой ред да се опуля, а на Фераро много би му олекнало, ако знаеше, че мен съвсем не ме интересуваха всичките му хитрини! Разбира се, получих удар под пояса, но не трябваше да си губя ума. Накарах мислите си да се върнат към изходната точка и да преценят ситуацията.

Ако президентът Фераро не знаеше за линкора, значи той служи просто за прикритие. Тогава кой е истинският виновник? Някаква милитаристична клика, желаеща да го свали и да завземе властта? Слабо се ориентирах в работите на планетата и реших да взема Фераро като помощник.

Това вече не беше трудно, дори не се наложи да го заплашвам с публикуването на документите, които намерих в бюрото му. Използвайки тези документи, можех да го накарам да играе по моята свирка. Но нямаше нужда от това. Щом му показах двата чертежа и му обясних приликите, той разбра всичко. На него без съмнение му беше по-лесно, отколкото на мен, да открие кой го е използвал като оръдие в ръцете си. Мълчаливо се споразумяхме да забравим документите.

Беше решено, че следващата стъпка трябва да бъдат корабостроителницата на Церентола. Президентът вече започна да обмисля как да използва ситуацията срещу политическите си противници. Дадох му да разбере, че Лигата иска да спре строителството на линкора. А след това нека играе на политика с опонентите си.

Договорихме се за това, извикахме кола, взвод охрана и тръгнахме към корабостроителницата. Пътят до там беше четири часа. През това време обмисляхме линията на поведението си.

Началникът на корабостроителницата се казваше Рока. Когато пристигнахме, той безгрижно спеше. Шпалир от мундири и пистолети бързо го свестиха. Стори ми се, че той е същият крадец и лъжец като Фераро. Невинен не би могъл да се изплаши толкова много.

Възползвайки се от ситуацията, залепих за него ходещия детектор на лъжата и започнах да му задавам въпроси.

Преди да завършим нашия „разговор“, вече си представях положението на нещата. То беше следното: началникът на корабостроителницата, която строи кораба, няма ни най-малка представа за истинското му предназначение.

Някой по-малко самоуверен, отколкото съм аз, или имащ по-малък жизнен опит, в този момент би могъл да се усъмни във всичко. Аз — не. Корабът съвпадаше с линкора поне на шест места, а аз не вярвах на случайните съвпадения. Кой път да избера? Ако имаш два избора — избери най-простия! Само не се спирай на глупави шансове и случайности.

Поглеждайки отново изходния чертеж, аз отново обърнах внимание на надстройката. За да се превърне кораба във военен, първо тя трябваше да се махне.

— Рока! — извиках аз застрашително. — Погледни тези чертежи, тази издатина тук. Тя все още ли е на кораба?

Той поклати глава и отговори:

— Не, чертежите бяха променени. Ние поставихме нов противометеоритен апарат за преминаване през планетарните астероидни слоеве.

Отворих чантата си и извадих нов чертеж.

— Апаратът ви случайно не напомня ли това? — подадох му чертежа през масата.