Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 18

С естествена сдържаност, с която винаги се отличаваше, той натисна копчето за срочно повикване на пулта си. Почти мигновено сънените чиновници и асистенти домъкнаха записите и отчетите. Ние се заровихме в тях.

Скромността не ми позволяваше да говоря пръв, но много скоро Инскин стигна до извода, който бях направил и аз. Той захвърли папката в другия край на кабинета и мрачно погледна зазоряващото се небе.

— Колкото повече гледам това, толкова по-подозрително става. На пръв поглед планетата няма абсолютно никакви мотиви за използването на военен кораб. Но те го строят, това е несъмнено, мога да се хвана на бас за купчина хилядни кредити, висока колкото нашата къща. И все пак, какво ще правят с него? Кога ще го построят? При тях културата е в разцвета си, няма безработица, имат в излишък тежки метали, пълно е с прекрасни магазини за всичко, което произвеждат. Няма кървава вражда, междуособици и други подобни. Ако не беше този военен кораб, можеха да бъдат наречени идеалната планета на Лигата. Трябва да науча за тях колкото може повече.

— Вече съобщих в космодрума, от ваше име, разбира се — казах аз. — Подготвят скоростния катер. Не по-късно от час ще мога да излетя.

— Не тичайте пред мен, ди Грийс — каза той с леден тон. — Засега все още аз давам заповеди и именно аз ще ви разреша, когато му дойде времето, самостоятелно да командвате.

За да го подтикна в необходимата ми посока, станах мазен и усмихнат.

— Аз, шефе, само се опитвам да ви помогна да получите повече информация. Та това не е реална операция, а само разузнаване. Аз мога да я изпълня не по-зле от всеки оперативен работник. И това ще ми помогне да придобия опит, толкова необходим за получаването на някакъв ранг…

— Добре — каза той. — Стига сте дрънкали. Вървете. Изяснете какво става. И веднага обратно. Никаква самодейност, това е заповед!

Стори ми се, че се съмнява относно самодейността. И беше прав.

Глава 5

Отделът по снабдяване и отделът по документацията ми дадоха всичко, което бе необходимо. Слънцето, чисто и ясно, грееше над хоризонта, когато сребристият скелет на кораба ми се издигна над сивото поле и се вряза в космоса.

Пътешествието продължи само няколко дни, повече от достатъчно, за да систематизирам знанията си за Цитануво. И колкото повече научавах, толкова по-малко разбирах защо им е нужен военен кораб. Цитануво беше повторно заселена звезда от системата Целини и аз вече съм бил в тези поселения. Всички те се обединиха в свободни съюзи, понякога се караха помежду си, но до сражение нещата не стигаха. Те, както и всички, споделяха общото отвращение към войната.

И тайно строяха военен кораб?

В края на краищата ми омръзна да мисля за това, изхвърлих тези мисли от главата си и се заех с интересна шахматна задача. Времето мина бързо и накрая на предния екран заблестя Цитануво.

Един от най-важните ми принципи беше: „Тайното не трябва специално да се крие.“ При фокусниците това се нарича отвличане на вниманието. Дайте на хората възможност да видят всичко, което искате, и те никога няма да заподозрат, че зад това се крие още нещо. Затова се приземих с много ефектна маневра на най-големия космодрум, в средата на деня. Вече бях облечен за работа и излязох от кораба, когато амортизаторите още вибрираха. Закопчавайки платинената катарама на коженото си наметало, започнах да се спускам по трапа. Малкият тромав робот М-3 гърмеше зад мен с багажа ми. Игнорирайки суетливата активност около митницата, се отправих към главния вход и едва когато някой в униформа се приближи до мен, проявих снизходително внимание към обкръжаващата среда.