Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 16

— Не значи ли това, че съм попаднал в категорията на нуждаещите се от утешение? — попитах аз колкото може по-мазно.

— Настанявайте се в която искате категория, дявол да ви вземе — изръмжа той, падайки отново в леглото. — А също така се преместете в коридора и елате при мен утре в работно време.

Стана ми жал за него. Той толкова много искаше да спи и възнамеряваше да заспи колкото може по-скоро.

— Знаете ли какво е това? — попитах го аз, пъхайки голяма блестяща снимка под дългия му счупен нос. Едното му око бавно се отвори.

— Голям военен кораб, който прилича на имперски. А сега в края на краищата се махайте! — простена той.

— Отличен отговор за такъв късен час — казах му аз вежливо. — Това е последният имперски линкор от най-висш клас. Несъмнено една от най-мощните машини за разрушаване от създадените когато и да било. Пълна защитна екранизация в диаметър от половин миля и въоръжение, способно да превърне в радиоактивна пепел всяка съществуваща днес флота.

— Изключвайки факта, че последният линкор е бил претопен преди повече от хиляда години — промърмори той.

Огледах се и доближих устните си до ухото му, за да изключа всякакво недоразумение. Говорех тихо, но ясно.

— Вярно, вярно — казах аз. — Но няма ли да се учудите дори малко, ако ви кажа, че един от тях си строи днес?

О, това трябваше да се види! Одеялото отлетя на една страна. Инскин отскочи в друга. С едно рязко движение той премина от лежащо положение в стоящо и се зае с изучаването на снимката ми. В пижамата, разбира се, той изглеждаше не особено привлекателно: ъгловато тяло на патешки крака, но ако краката бяха тънки, затова пък гласът беше много дебел.

— Говорете, ди Грийс, говорете, дявол да ви вземе! — изръмжа той. — Какви са тези глупости за военния кораб? Кой го строи?

Преди да започна да говоря, бавно извадих пиличка за нокти, ефектно отметнах ръка и започнах да обработвам пръстите си. С ъгълчето на окото си видях как лицето му почервенява. Това беше моето малко отмъщение.

— Настанете ди Грийс в архива, за да се ориентира по-добре. Нека се рови в прашните, вонящи папки с вековна давност. Именно това е необходимо за свободния дух на Джеймс ди Грийс. Научете го на дисциплина. Покажете му на какво се крепи Корпусът. При това архивът трябва да се приведе в ред.

Инскин отвори уста, но се отказа и я затвори. Той несъмнено разбра, че в дадения случай, за да не проточва нещата, е по-добре да не ме прекъсва. Аз се усмихвах. След това кимнах и продължих:

— По такъв начин искахте да ме държите в правия път. Да пречупите духа ми под предлога „изучаване на някои сведения за дейността на Корпуса“. В този смисъл планът ви се провали, стана нещо друго. Изучавайки последователно архива ви, аз го намерих за много интересен. Особено системата „С&М“ — категоризатор и памет. Това здание е пълно с машини, където се събират сведения и отчети от всички планети на Галактиката. Всичко това се класифицира, разполага по различни категории и фиксира в паметта. Изкопах това копие от информацията за полетите, която си поръчах. Винаги съм се интересувал от този въпрос…