Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 310

Каръл остави ръкавицата. Прошарена или не, в миг се бе подмладила и изглеждаше пълна с живот.

— Разкажи ми.

— Била на ръката на Съли, когато го открили мъртъв в колата му.

Тя учудено го погледна. В този мит не просто приличаше на момиченцето, което се вози с него на виенското колело в Сейвин Рок — тя се превърна в това момиченце.

— Погледни на дланта, там, където е автографът на Алвин Дарк. Виждаш ли?

Вече се смрачаваше, но надписът се виждаше съвсем ясно.

— Твоят адрес — промърмори тя. — Сегашният ти адрес.

— Да, но обърни внимание — той посочи „Зона 11“. — Пощата не се разпределя по зони от шейсетте насам. Проверих. Тед или не е знаел, или е забравил.

— Може би го е написал нарочно.

— Възможно е. Във всеки случай Оливър прочел адреса и ми изпратил ръкавицата — не виждал смисъл да прилага някаква си стара бейзболна ръкавица в описа на имуществото. Просто искал да ми каже, че Съли е мъртъв, ако още не знам, и че погребението ще бъде в Харуич. Сигурно е искал да дойда, за да му разкажа за ръкавицата. Но не можах да му бъда от полза. Каръл, ако си сигурна, че Уили…

— Видях го с нея. Казах му да ми я върне, за да ти я изпратя, но той не пожела.

— Мислиш ли, че в някакъв по-късен момент я е дал на Съли-Джон?

— Най-вероятно. — Но някак не й струваше правдоподобно — имаше чувството, че истинското обяснение е по-странно. Самият Уили имаше много странно отношение към тази ръкавица, макар да не помнеше точно в какво се изразяваше то.

— Във всеки случай — продължи Боби и посочи адреса — това е почеркът на Тед. Абсолютно съм сигурен. После си пъхнах вътре ръката и намерих това. Именно затова дойдох.

Бръкна в сака за трети път. Вечерното зарево вече бледнееше в розови отблясъци с цвят на диви рози. Радиото продължаваше да свири на тревата и току-що бяха пуснали „Ама ти не знаеш ли“ на Хюи Смит.

Боби измъкна смачкано листче хартия. На места беше поизцапано от потната подплата на ръкавицата, но инак изглеждаше забележително бяло и ново. Подаде го на Каръл.

Тя го поднесе на светлината и леко го отдалечи — значи вече не вижда така добре както едно време.

— Заглавната страница на книга — най-сетне обяви и се разсмя. — „Повелителят на мухите“, Боби! Любимата ти книга!

— Погледни отдолу. Прочети какво пише.

— „Фабер & Фабер Лимитид“… Ръсел Скуеър № 24… Лондон. — Изгледа го въпросително.

— „Изданието на «Фабер» с меки корици датира от 1960 — обясни Боби. — Пише го на гърба. Но, Каръл, я погледни!“ Изглежда чисто нова. През 1960 книгата, от която е откъсната тази страница, е била издадена едва преди няколко седмици. Ръкавицата е много по-износена, отколкото когато я намерих, но виж само тази страница.

— Боби, не всички книги пожълтяват, особено ако се поддържат както трябва. Дори едно старо издание с меки корици може да се…