Читать «Сърца в Атлантида» онлайн
Стивън Кинг
Annotation
Боби, Карол и Съли Джон са десетгодишни хлапета през лятото на 1960 година, което ще се окаже преломно в живота им. Съдбата им се определя от трима побойници и един странен човек, преследван от „отрепки с жълти палта“, които са пришълци от друг свят. Роман, наситен с напрежение и написан със сърце, в който авторът описва последните четирийсет години от историята на Съединените щати и хората от неговото поколение, изчезнали като митичната страна Атлантида и загубили не само младежките си идеали.
Стивън Кинг
1960: Бяха готови на всичко
I. ЕДНО МОМЧЕ И МАЙКА МУ. РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА БОБИ. НОВИЯТ СЪСЕД. ЗА ВРЕМЕТО И ЧУДАЧЕСТВОТО
II. СЪМНЕНИЯ ЗА ТЕД. КНИГИТЕ СА КАТО ПОМПИ. ДОРИ И НЕ СИ ПОМИСЛЯЙ. СЪЛИ ПЕЧЕЛИ НАГРАДА. БОБИ СЕ ХВАЩА НА РАБОТА. СЛЕДИ ОТ ОТРЕПКИТЕ С ЖЪЛТИ ПАЛТА
III. ВЛАСТТА НА МАЙКА МИ. БОБИ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА. „ТОЙ ДОКОСНА ЛИ ТЕ?“ ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН В УЧИЛИЩЕ
IV. ТЕД ИЗПАДА В ЕДНО ОТ ОНЕЗИ СЪСТОЯНИЯ, БОБИ ОТИВА НА ПЛАЖА. МАКУОН. ТРЪПКАТА
V. БОБИ ЧЕТЕ ВЕСТНИКА. КАФЯВО С БЯЛО НА КОРЕМЧЕТО. ГОЛЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЛИЗ. ЛАГЕРЪТ НА БРОУД СТРИЙТ. ЕДНА ТРУДНА СЕДМИЦА. ПЪТУВАНЕТО ДО ПРОВИДЪНС
VI. ЕДИН СТАР МРЪСНИК. ПЪРЖЕНИЯТ БОБ НА ТЕД. ЛОШИЯТ СЪН. СЕЛОТО НА ПРОКЪЛНАТИТЕ. ТАМ ДОЛУ
VII. В „ДЖОБА“. ДА СВАЛИ РИЗАТА ОТ ГЪРБА СИ ЗА ДРУГИТЕ. ПРЕД „УИЛЯМ ПЕН“. СЕКСАПИЛНОТО ФРЕНСКО КОТЕНЦЕ
VIII. БОБИ СЕ ИЗПОВЯДВА. БЕБЕТО ДЖЪРБЪР И БЕБЕТО МАЛТЕКС. РИОНДА. ТЕД СЕ ОБАЖДА. ВИКОВЕТЕ НА ЛОВЦИТЕ
IX. ЗЛОЩАСТНИЯТ ЧЕТВЪРТЪК
X. ОТНОВО ТАМ ДОЛУ. МОМЧЕТАТА НА ЪГЪЛА. ОТРЕПКИ В ЖЪЛТИ ПАЛТА. ПЕЧАЛБАТА
XI. ВЪЛЦИТЕ И ЛЪВОВЕТЕ. БОБИ УДРЯ ТОПКАТА. ПОЛИЦАЙ РАЙМЪР. БОБИ И КАРЪЛ. ЛОШИ ВРЕМЕНА. ЕДИН ПЛИК
1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
1983: Бог да ни благослови всичките
6:15
8:15
8:40
9:05
9:45
10:00
10:15
10:45
13:40
16:25
16:40
17:15
17:25
ПОЛУНОЩ
1999: Когато някой умре, мислиш за миналото
1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
Стивън Кинг
Сърца в Атлантида
Посвещавам тази книга на Джоузеф, Лианора и Итън: Разказах ви тази история, за да ви кажа… сещате се какво.
Номер 6: Какво искате?
Номер 2: Информация.
Номер 6: На чия страна сте?
Номер 2: Така ще се издадем. Искаме информация.
Номер 6: Няма да я получите!
Номер 2: По един или друг начин… ще я получим.
Саймън не помръдваше — момче с бронзов тен, скрито в листака. Дори да затвореше очи, продължаваше да вижда свинската глава. Притворените й очи бяха помътени от безкрайния цинизъм на възрастните. „Те уверяваха Саймън, че нещата не вървят на добре.“
„Провалихме се!“
1960: Бяха готови на всичко
Отрепки с жълти палта
I. ЕДНО МОМЧЕ И МАЙКА МУ. РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА БОБИ. НОВИЯТ СЪСЕД. ЗА ВРЕМЕТО И ЧУДАЧЕСТВОТО
Бащата на Боби Гарфийлд бе от онези хора, чиято коса започва да окапва още когато са двайсетгодишни, а навършат ли четирийсет и пет, напълно оплешивяват. Но на Рендъл Гарфийлд това му беше спестено, тъй като се спомина от инфаркт на трийсет и шест. Беше агент по недвижими имоти и смъртта го застигна на кухненския под в чужда къща. В мига, когато издъхна, евентуалният купувач се опитваше да повика линейка от изключения телефон в дневната. По онова време Боби беше на три години. Смътно си спомняше някакъв мъж, който го гъделичкаше, а после го целуваше по бузките и по челото. Беше почти сигурен, че именно този човек е бил баща му. „ЛИПСВАШ НИ. ОТ ОПЕЧАЛЕНИТЕ“, пишеше на надгробния му камък, само че майка му не изглеждаше чак толкова опечалена, а що се отнася до самия Боби… ами, как да ти липсва човек, когото едва си спомняш?
