Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 263

— Господ да те благослови — казва му един мъж в кашмирен пуловер и гласът му потреперва. Но Слепият Уили не е изненадан от подобна реакция. Вече се е сблъсквал с такова отношение. Учудващо много от клиентите му поставят внимателно или дори нежно парите си в бейзболната ръкавица. Мъжът в кашмирения пуловер дава своя скромен принос там, където му е мястото. Пуска банкнота в отворената чанта. Пет долара. Работният ден започва.

10:45

Засега всичко върви добре. Той внимателно оставя бастуна на земята и се навежда, за да изсипе събралите се пари от ръкавицата в чантата. После прокарва ръка през събралите се банкноти, въпреки че все още ги вижда съвсем ясно. Събира банкнотите — има поне четиристотин или петстотин долара, което означава, че в края на деня ще има към три хиляди. Не е от най-добрите дни, особено по Коледните празници, но все пак е нещо. Навива ги на руло и го захваща с ластик. После натиска един бутон в чантата си, двойното дъно се отваря и той пуска парите вътре. Никой досега не се е опитвал да разгледа чантата му. И тежко на онзи, който се опита да го направи.

Той затваря чантата и започва да се изправя. Една ръка го подпира.

— Честита Коледа, Уили — казва човекът. Слепият Уили го разпознава по одеколона.

— Весела Коледа, полицай Уийлок. Главата му продължава да стои леко вдигната с въпросително изражение на лицето. Ръцете са отпуснати. Краката му са леко разкрачени, но не толкова, че да наподобяват командата „свободно“, и не са толкова събрани като при командата „мирно“. — Как сте днес, господин полицай?

— В отлично настроение съм, копеле — отговаря Уийлок. — Познаваш ме. Винаги съм в отлично настроение.

Приближава се един мъж с яркочервен пуловер и палто. Косата му е къса. Черна отгоре и прошарена отстрани. Изглежда напрегнат. Слепият Уили познава веднага изражението. В двете му ръце има по една торба от магазините. Той се спира и прочита табелата.