Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 254

— Лек ден, Бил.

— На вас също.

Смеещият се мъж влиза в кабинета си. За миг Бил вижда венец, закачен на стената. Вътре по прозорците с бял спрей е нарисуван сняг за украса. Той потреперва и си мисли: „Господ да ни е на помощ.“

9:05

Кабинетът му — единият от двата, които има в тази сграда — се намира в дъното на коридора. Помещенията в съседство са тъмни и незаети. На бялото стъкло на вратата му е написано: ОЦЕНКА НА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ ЗА ЗАПАДНИТЕ ЩАТИ. На вратата има три ключалки. Едната си беше там, когато се беше нанесъл. Другите две беше поставил той. Влиза вътре, затваря вратата и заключва след себе си.

В средата на стаята има бюро, което е покрито с листове, но нито един не е от значение за него. Те са за прикритие пред хората от поддръжката, които идват да чистят. От време на време той ги изважда и ги разхвърля наоколо, като така отчита някаква дейност. По средата на бюрото е телефонът. Рядко провежда по някой разговор, за да не се обадят от телефонната компания и да изключат телефона като ненужен. Миналата година си беше поръчал ксерокс, който всъщност никога не беше използувал. Въпреки това ксероксът допринася за деловия вид на кабинета му.

— И ти ли чуваш това, което чувам и аз. И ти ли виждаш това, което виждам и аз. И ти ли усещаш това, което усещам и аз — мърмори той и отива към вратата за съседната стая. В нея има рафтове, претъпкани със същите без смислени листове. Има два шкафа за папки (в един от тях е уокменът му — извинението му, когато някой почука на заключената врата и не получи отговор), стол и стълба.

Бил взима стълбата, занася я в първата стая и я поставя до бюрото. Слага куфара върху й. После се изкачва по нея и внимателно премества един от панелите на тавана

Над панела има тъмно пространство, където минават няколко тръби и кабели. Горе няма прах или поне не точно на това място. Няма и изпражнения от гризачи — слагаше специална отрова за мишки поне веднъж в месеца. Той иска да запази дрехите си чисти, но не това е най-важното. По-важно е да уважаваш работата и мястото, където работиш. Това го научи в армията, докато беше в джунглите. Мисли си, че това е вторият по важност извод в живота му. Най-важно е покаянието. То може да замести изповедта и да пречисти човек. Този урок започна да учи още през 1960, когато беше на четиринайсет. Това беше последната година, когато отиде в църквата, да каже: „Благослови ме, отче, защото съгреших“ и после да разкаже за всичко.

Покаянието беше най-важно за него.

„Бог да ни благослови — мисли си. — Бог да те благослови. Бог да ме благослови. Да ни благослови всичките.“

Над мрака (изпълнен с призрачен вятър, който донася миризма на прах) е подът на шести етаж и на около петдесет сантиметра в него има скрита врата. Бил я постави там сам. Умее да си служи с различни инструменти — едно от нещата, които Шарън харесва у него.

Той отваря вратата и отгоре нахлува светлина. След това взима куфарчето от стълбата. Когато пъха глава в празното пространство, по една от тръбите на около два метра от него се стича вода. След един час този звук ще бъде толкова чест и ритмичен като прибоя на плажа. Бил не забелязва това или които и да е от останалите звуци. Свикнал е с тях.