Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 252

— И ти ли чуваш това, което и аз — казва той сам на себе си и затваря куфарчето.

8:15

През мръсния ляв прозорец може да види приближаващия се град. Той прилича на огромни стари руини — може би изчезналата Атлантида, която се е издигнала на повърхността под сивото зимно небе. Небесата са натежали със снежни облаци, но това не го притеснява особено. Остават осем дни до Коледа и бизнесът върви добре.

Във влака мирише на кафе, на парфюм, на афтършейв. На всяка седалка седи човек с вратовръзка. Дори и жените започнаха да ги носят. Лицата на всички все още са подпухнали от съня. Погледите са разсеяни и невинни. Почти не разговарят. Това е времето, когато хората изглеждат махмурлии дори и да не пият. Повечето от тях просто не вдигат глави от вестника. И защо не? Рейгън е от Америка, борсите и ценните книжа са превърнати в злато, смъртното наказание отново е на мода. Животът е прекрасен.

Той също е отворил „Таймс“ на кръстословицата и въпреки че е попълнил няколко квадратчета, го прави за самозащита. Не обича да разговаря с хората във влака. Не обича празните приказки и последното нещо, което иска е да се събере с някого, който коментира всичко в страната. Когато започнат да го поздравяват или да го питат „Как сте днес?“, той просто отива в друго купе. Лесно е да остане незабелязан, средностатистическият човек от Кънектикът, който отказва да носи червена вратовръзка. Може навремето да е бил буйно момче, може да е гледал как плаче момичето, след като той и няколко момчета го бяха пребили, и може преди време да е бил в джунглите. Това не засяга пътниците във влака.

— Приготвихте ли се за Коледа? — пита го мъжът от отсрещната седалка.

Той поглежда към него намръщено и после решава, че това не е маловажен въпрос, за да минава времето по-бързо. Мъжът до него е дебел и до обяд ще смърди, без значение колко дезодорант е сложил върху себе си сутринта… но той не поглежда Бил, така че всичко е наред.

— Ами да, нали знаете — отвръща той, загледан в куфарчето си, в което има само фолио. — Вече се приготвяме малко по малко.

8:40

Той излиза от Гранд Сентрал Стейшън заедно с хилядите костюмирани мъже и жени, които към обяд ще работят с пълна пара. Спира се за момент и вдишва дълбоко студения въздух. По Лексингтън Авеню са закачени коледните украси, а по-нагоре един Дядо Коледа, които прилича на пуерториканец, звъни със звънче. Пред него има кутия за събиране на помощи със стандартния надпис:

ПОМОГНЕТЕ НА БЕЗДОМНИТЕ ДА ИЗКАРАТ ЕДНА ПРИЯТНА КОЛЕДА. Мъжът със синята вратовръзка мисли: „Защо не си написал истината, Дядо Коледа? Защо не си написал например, ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СИ КУПЯ ОЩЕ МАЛКО КОКАИН ЗА КОЛЕДА?“ Няма значение Той пуска няколко долара, докато минава покрай него Днес има добро предчувствие. Радва се, че Шарън му напомни за фолиото — щеше да забрави да го вземе; винаги забравяше разни неща и затова си записваше.