Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 251
Стивън Кинг
Той отива в банята и затваря вратата след себе си. Съблича горнището на пижамата и го хвърля в коша за мръсни дрехи. След това взима електрическата си самобръсначка и докато се бръсне, си мисли: „Защо да не се обръснеш целият, след като си започнал, моето момче? Надушваш ли това, което и аз? Усещаш ли това, което и аз? Искам да кажа защо да не го направиш!“
— Глупости — изрича на глас и пуска водата във ваната. — Всичко това са глупости.
Двайсет минути по-късно, докато се облича (в тъмнокафявия костюм от Пол Стюард с любимата му вратовръзка „Сулка“), Шарън се събужда, но не е напълно будна, за да може той да разбере какво му говори.
— Какво казваш? — пита той. — Чух нещо на „шейк“, но останалото беше напълно неразбираемо.
— Попитах дали ще можеш да купиш няколко кутии с шейкове, когато се прибираш — повтаря тя. — Тази вечер ще идват семейство Ален и семейство Дъбрис, нали знаеш?
— Коледа — казва той и поглежда косата си в огледалото. Вече не е ослепително красивият мъж, който скача сутрин от леглото при звука на музиката пет или дори шест пъти в седмицата. Сега изглежда като всички останали които отиват на работа по шосе 47, и това е всичко, което желае.
— Какво за Коледа? — пита тя и се усмихва сънено. — Глупости?
— Точно така — съгласява се той.
— Ако се сетиш, купи и малко канела…
— Добре.
— …но ако забравиш за шейковете, ще те убия, Бил.
— Няма да забравя.
— Знам, че мога да ти имам доверие. Освен това изглеждаш прекрасно.
— Благодаря.
Тя се обръща и ляга на възглавницата, докато той оправя за последен път тъмносинята си вратовръзка. Никога през живота си не е носил червена вратовръзка и се надява да легне в гроба недокоснат от този цвят.
— Купих онова фолио, което искаше — казва тя.
— А? Какво?
— Фолиото — повтаря Шарън. — На масата в кухнята е.
— О — чак сега си спомня той. — Благодаря.
— Няма за какво. — Тя отново се унася. Той не й завижда, че може да спи до девет часа — ако иска, нека да спи и до единайсет, — а й завижда за способността да поговори с него и после пак да се унесе. Той владееше същото, когато беше в джунглата — повечето момчета можеха да го правят, но това беше отдавна.
Тя казва още нещо, но сега думите й са несвързани и неясни. Той знае какво казва. Както обикновено: „Лек ден, скъпи.“
— Благодаря — отговаря и нежно я целува.
— Изглеждаш прекрасно — промърморва жената, въпреки че очите й са затворени. — Обичам те, Бил.
— И аз те обичам — отвръща той и излиза.
Куфарчето му — марка „Марк Крос“ — е до вратата на гостната, а палтото му — от магазини „Тайгърс“ на Медисън Стрийт — виси на закачалката. Той посяга и взима куфарчето. Кафето е готово — Бог да благослови кафемашината — и той си налива една чаша. Отваря куфарчето и взима фолиото. Вдига го на светлината, гледа как блести на лампата в кухнята и после го прибира в куфарчето.
