Читать «Историята на О» онлайн - страница 17

Докато говорели на О, двете жени, които дошли да я облекат, стояли прави от двете страни на стълба, където понесла камшичените удари, но без да го докосват, сякаш им вдъхвал страх или им било забранено (и това било по-правдоподобно); щом мъжът свършил, те пристъпили към О, която разбрала, че трябва да стане и да ги последва. И тъй, тя станала, замятайки с две ръце полите си, за да не се спъне, понеже нямала навика да носи дълги рокли и не се чувствувала стабилно върху чехлите с прекалено дебели подметки и твърде високи токове, на които единствено ивица дебел сатен със същия зелен цвят като роклята пречела да се изхлузят от крака. Навеждайки се, тя извърнала глава. Жените чакали, мъжете не я поглеждали вече. Любовникът й, седнал на земята, облегнат с гръб на табуретката, върху която я повалили в началото на вечерта, със сгънати колене и лакти на коленете си играел с кожения камшик. При първата стъпка, която направила, за да се присъедини към жените, полата й го докоснала. Той вдигнал глава и й се усмихнал, наричайки я по име, и на свой ред станал. Погалил я лекичко по косите, погладил й веждите с крайчеца на пръста си, целунал я нежно по устните. На висок глас й казал, че я обича. Разтреперана, О с ужас установила, че му отвръща „обичам те“ и че това е вярно. Той я притеглил към себе си, казал й „скъпа моя, съкровище мое“, целунал я по шията и отстрани по бузата; тя била отпуснала глава на рамото му, покрито от виолетовия халат. Този път съвсем тихичко той й повторил, че я обича, и пак така тихо промълвил: „Застани на колене, помилвай ме и ме поцелувай“ и я отстранил, като направил знак на жените да се отдръпнат, за да се подпре на конзолата. Той бил едър на ръст, но конзолата не била особено висока и дългите му крака, стегнати в панталон със същия виолетов цвят, като на халата, се подгънали. Разтвореният халат падал надолу като драперия и плотът на конзолата повдигал лекичко натежалия член и светлото руно, което го увенчавало. Тримата мъже се приближили. О коленичила на килима, зелената й рокля разстлана като венче на цвят около нея. Корсетът я стягал, гърдите й, чиито зърна се виждали, били наравно с коленете на любовника й. „Малко повече светлина“ — казал единият от мъжете. Когато след кратко суетене насочили лъча на лампата така, че светлината да пада отвесно върху члена му и върху лицето на неговата любовница, която била съвсем близо до него, както и върху дланите й, които го галели отдолу, Рьоне заповядал внезапно: „Повтори: обичам ви“. О повторила „обичам ви“ с такава наслада, че устните й едва смеели да докоснат връхчето на члена, което все още било защитено в своята нежна торбичка от плът. Тримата мъже, които пушели, обсъждали нейните жестове, движението на устата й, обхванала и стиснала члена, който била поела и по протежение на който отивала и се връщала, разстроеното й лице, което се обливало в сълзи всеки път, щом издутият член се забивал чак до гърлото й, избутвайки езика и причинявайки й гадене. С уста, наполовина затисната вече от втвърдената плът, която я изпълвала, тя прошепнала отново „обичам ви“. Двете жени били застанали едната отляво, другата отдясно на Рьоне, който се подпирал с ръка на раменете им. О чувала коментарите на присъствуващите, но дебнела между думите им стенанията на любовника си, влагайки цялото си старание да го гали безкрайно почтително и бавно, както знаела, че му харесва. О чувствувала, че устата й е красива, щом любовникът й благоволявал да проникне в нея, да изложи милувките й на показ, щом благоволявал най-сетне, да се излее в нея. Тя го приела сякаш бил бог, чула го как вика, чула как другите се смеят и след като преглътнала, се строполила с лице на пода. Двете жени я вдигнали и този път я отвели.