Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 57

Жителят С. от това село, например, узнава, че едно солдатче е нарушило чистотата на неговото съпружеско легло. Той го пресреща късно в един дол на планината Санджак, когато се връщал от Фотен, и го пробожда в корема, за щастие, не смъртоносно. Шест месеца пролежало бедното момче от тая рана и две години се протакала съдбата на С., която най-после се свършила с оневиняването му, по недостатък на доказателства. Хитрият мъстител успял да си устрои alibi.

Най-последното и още свежо в умовете отмъщение на наранената любов е особено романтично и наумява малко италианските сюжети на Чиямполи. Кметът Д. в Ясакория се влюбва в годеницата на един съселялин — мома твърде хубава и богата — което не й пречело да пасе бащините си стада. Подир настойчиви задирянета интересната овчарка, кметът успял да й спечели сърцето в ущърб на годеника, решава съвършено да му я отнеме. Планът се скроява от двамата. Един ден, когато овчарката пасла стадото на поляната при една гора, Д. дохожда с коня си, грабва я, уж на сила, мята я на седлото си и препуска с драгоценната си плячка, както легендата изображава в нашите черкови св. Георгия. Но къде препуска героят? Към самата Ясакория, през улиците й та в къщата си.

От тоя час овчарката била жена на кмета, който още сутринта си дал оставката от кметската длъжност, решен да посвети всичките си минути на щастието си… Отритнатият годеник, за общо смайване, се отнесъл много хладнокръвно към позора си. Той продължавал да си гледа работата. Всеки помислил, че той философски прежалил загубата на годеницата си, която сега давала галбите и целувките си на бившия кмет. Но една вечер, когато този се завръщал дома си от полските си занаятия, гръмва пушка и куршумът писва край самото му ухо. Но заранта отритнатият годеник не се намерил в селото. Няма го и до днес.

— Той е сега в Райково, зад границата — завърши Иванчо, като ми сочи към Семералан; — когато научил, че не бил ударил Д., щял сам да се опушне от яд. Д. го обади на турското правителство и то го хванало, но после го пак пустило… Не намерили кабахат… Това се вика ръз… И аз да бях, и аз щях да пушкам.

— То за него лаф не ще — потвърди и Медю, който заедно с мене слуша внимателно историята.

— Какво прави бежанецът сега в Райково? — попитах.

— Там се е заселил, отишла е и майка му… Търговия прави, па е забогатял… ама никога няма да се жени веке, така ще си умре ерген.