Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 55

Лятно време, при голяма суша, търсището на значително пространство пресъхва; тогава една пътека го просича по на север и съединява по-пряко чепинските села с Батак.

Сега ние държахме пътя, който минува по южния край на блатото из полузасъхнало, с подозрителен вид, търсавище; но в дъждовно време и той е непроходим: търсавъщето пак наумява за своето съществувание и гони пътниците да избират още по-южен път, по самите поли на планината. Многобройни батаци и тини, обаче, и сега на много места затрудняваха вървежа ни; минуваме планински речки, които на някое разстояние от нас потъват в почвата.

XXIII. Един пловдивски хамам в Баташкото блато…

Това Баташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина години в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив, а тогава играеше ролята на White Hall на Източна Румелия — Областното й събрание. Баташкото блато биде намесено в пренията по един съвършено нечаен начин. По повод обвинението, че владее неправилно воденична вада, която изтича из един обилен извор край Марица, между Пловдив и Пазарджик, депутатът К. обяви, че тоя извор не черпи водата си от Марица, както уверяваха противниците му, а от Баташкото блато! В потвърждение на тоя факт той разказа историята на една овчарска тояга, която, изпусната в Баташкото блато, излязла подир време из споменатия извор! Тая наивна легенда, стара като света, разсмя цялото Областно събрание.

Това Събрание, впрочем, имаше често причини да се смее. Неговите разнородни, от разен умствен калибър елементи, отнимаха еднообразието почти на всяко едно заседание, чрез някоя духовита дума, чрез някоя оригинална, смешна и даже цинична острота или… плоскост.

Членовете на това законодателно тяло и днес още си спомнят с ухилване, първите думи, които падаха от устата на привременния председател на Събранието²⁰, което той отваряше:

„Господа членове на Облъснатото събрание“²¹.

Един директор — тъй се наричаха румелийските министри — се оправдаваше от едно обвинение на непредвидливост.

— Не съм пророк, казваше той, за да предвидя бъдещето.

— Ние ви плащаме да предвиждате — отговори му обвиняющият вития.

Друг оратор, веднаж остро укори за нещо началниците на вероизповеданията, що заседаваха по право в Събранието.

— Не нападайте духовните пастири, отговори му един депутат грък, защото всички сме овце в някое паство…