Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 37

От освобождението насам Каменица взе на себе честната роля на разсадник на просвещениета и на българското национално чувство между помаците. За тая цел е било издигнато, както казах, с помощта на румелийското правителство зданието на едно голямо училище. То стърчи на запад на едно високо място, от дето гордо гледа на цялата долина. Ако пъргавата деятелност на тая цивилизующа пропаганда се ограничи със скромен резултат, то причините на това се заключават в стихийните противодействия, които споменах по-преди…

При реката, сред селото, аз спрях да си купя нещо от бакалницата на един хан. Пред мене шуртеше топлата чешма, дето се перат. Горе на балкона стояха няколко стражари, от които един, старшият, ми беше познат от Лъджане. Той ме поздрави с добър час и попита за на къде отиваме. Алю поизлъга и каза че, отиваме на близко, къде Илийн-връх, да се разходим.

Аз счетох за нуждно да обадя истината: не беше зле да знае властта из кои пущинаци ще се губя. Алю прекаляваше със своята скритност.

— На Арапчал? Че да ви дадем другари още, — каза с внезапно сериозен вид старшият. Той предложи сам да ме придружи, и скокна да стяга коня си. Но аз му поблагодарих и отминах нататък.

— Кога ще се завърнете? — попита той от чардака.

— Довечера. Ще слезем от Арапчал в Юндол и от там по Луковица ще се завърна в Лъджане, ако бъде рекъл Господ…

— Че не беше зле повечко да бяхте — чух последните му думи, когато конят ми нацапваше в затоплената от горещите извори вода на каменишката река.

Из тясната върла улица, която уловихме, виждах на вратните пременени в проста, но хубава носия, булки. Чепинките са прилични жени; кърската работа, тежкият и оскъден живот са загрубили чертите на омургавелите им лица, без да им отнемат печата на някаква естествена, мека красота. По един стар, завещан от векове обичай, чепинки се женят само за чепинец; те никога не приемат да вземат мъж от друго краище, а и полченка не приема да дойде в планините. А поради малочислеността на българите в Чепинско, те отдавна са се сродили всичките. С тая малочисленост се обяснява и странната и единствена привилегия, на която се радват чепинските българи от памти века: да се вземат роднина до втори братовчеди. Тоя обичай, търпян по силата на работите и от гърцката патриаршия през турско време, показа се черковна съблазън на Екзархията и тя го запрети.