Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 81

Не можа дори да изреве. Но изостана.

Човекът помисли, че сърцето му ще изхвръкне от радост. Помислил се бе спасен.

Уви, съвсем за малко. Защото в това време чудовището успя да изплюе бодливия тел и сякаш забравило разкървавената си уста, се сети за изтърваната жертва и се спусна подире й.

Беглецът заработи само с едно весло. Но добре, че лодката навлезе в широк вир със стръмни скосени брегове. Тиранозавърът усети, че няма дъно под краката си, и предпочете да излезе на сушата.

После с някаква демонична настойчивост пое по брега редом с носената от течението лодка, кито не отделяше огромните си зли очища от нея и свития вътре човек.

Щеше да я гони, нямаше да я остави, вече нямаше да му се изплъзне.

Пътеводната нишка

Свечеряваше се. Сенките се удължаваха и уплътняваха. Въздухът над реката, която безшумно влачеше водите си покрай биологичната станция, все още беше топъл и прозрачен. Кормораните продължаваха да се гмуркат. И щом излезеха на повърхността, подхвърляха уловената риба да падне в отворените им човки с главата надолу. Чаплите се източваха нанякъде в стройни вериги.

В душата на Алиса Бор бушуваше буря. След двете убийства, след стрелбата, след бягството на Доналд всичко се бе объркало. Нямаше кой да й даде съвет, да предложи какъв да е план за действие.

Механикът бе успял да поправи радиопредавателя и тя, прилепнала до микрофона, се бе свързала с полицията и с управлението на резервата.

— Разберете! — почти крещеше девойката в апарата. — Животът на баща ми е в опасност. Трябва да пратите машини и въоръжени хора! Да го спасят!

— Могат да го спасят — отвърна началникът на полицията — само ако убият тиранозавъра.

— Пък нека го убият! — натърти тя.

Беше забравила, че задачата й бе да защитава животните, не да ги унищожава. Сега ставаше дума за живота на баща й. За неговото спасение веднъж бе станала издайник. Наистина тоя, който бе получил от нея страшния хормон, вече го нямаше. И шишенцето бе заело отново мястото си в криостата. Случайността бе заличила следите от безволието й, но съзнанието за извършеното си оставаше. Веднъж прегрешила, тя можеше да си позволи и втори компромис със съвестта.

Тревогата й бе толкова силна, че не забелязваше новата измяна към своите и към бащините си убеждения.

Гласът отсреща възрази сухо. Можеше да си разреши това, участта на Патрик Бор не го засягаше тъй дълбоко:

— Не забравяйте, че самият доктор Бор не разрешава!

Тя се сети и за другото:

— Имайте предвид, че избяга и нашият тиранозавър. И сега на свобода са два…

— Ще направим каквото е по силите ни. Лошото е, че нямаме наркозни куршуми с необходимата доза.

Алиса се сети:

— Аз знам къде са нашите.

Решението се роди изведнъж в главата й:

— Правете каквото знаете! Аз тръгвам сама!

Имаше някаква пътеводна нишка — доктор Бор се бе скрил в хралупа на боабаб. Това й бе казал самият Франсоа Риго. А в околността тя знаеше само две такива дървета с хралупи, в които могат да се поберат няколко души. Значи оставаше й да провери и двете. И да упои тиранозавъра, който при това бил вързан с верига.